— Имате ли нещо против да записвам?
В очите на преподобния проблесна нещо, но прекалено бързо, за да може Гърни да разтълкува реакцията му.
— Полицията ме предупреди да не споделям тази информация пред медиите или обществеността. Но вие очевидно като детектив спадате в друга категория.
Гърни извади телефона си, активира приложението за звукозапис и го остави на масата. Кокс се вгледа в апарата за няколко секунди, сякаш преценяваше рисковете и ползите. После кимна едва забележимо (като комарджия, даващ знак, че ще участва в следващото раздаване), затвори очи и заговори. Гласът му звучеше по-остро, вероятно като имитация на тона на Кристъфър Уензъл.
— Лежа в леглото. Почвам да се унасям. Но не ми става толкова хубаво. Няма го онова спокойно, отпуснато чувство, когато заспиваш. Отчасти съм буден, но не мога да се движа или да говоря. Знам, че има някой или нещо в стаята при мен. Чувам дълбоко, хрипливо дишане — като някакво животно. Като тихо ръмжене. Не го виждам, но се приближава. Промъква се към мен. Почва да ме притиска към леглото. Опитвам се да закрещя, но не мога. Изведнъж виждам святкащи червени очи. Виждам зъбите на звяра, големи и остри.
Кокс също оголи ослепително белите си зъби.
— От зъбите капе слюнка. Разбирам, че това е вълк. Голям колкото човек. Святкащите червени очи са на сантиметри от мен. Слюнката от зъбите капе върху устата ми. Искам да крещя, но не мога да издам звук. Тялото на вълка е над мен, снишава се, източва се във формата на кинжал. Усещам как кинжалът се забива в мен, изгаря ме, пронизва ме, пак и пак, и пак. Целият съм в кръв. Ръмженето на вълка преминава в мъжки глас. Виждам, че вълкът има човешки ръце. Изведнъж разбирам, че това е мъж, но виждам само ръцете му. В едната му ръка има кинжал със сребърна вълча глава на дръжката, вълча глава с червени очи. В другата ръка държи разноцветни хапчета. Казва: „Седни и изпий тези хапчета. Не се бой, нищо няма да си спомняш.“ Събуждам се изпотен и разтреперан. Тялото ме боли. Сядам на ръба на леглото; прекалено съм изтощен, за да стана. Превивам се надве и повръщам. Така свършва. Това се случва всяка нощ. Самата мисъл, че пак ще го преживея, ме кара да искам да умра.
Кокс отвори очи, облегна се назад и огледа стаята с малко странно изражение — сякаш не просто е повторил думите на мъртвия, а е послужил като говорител на духа му.
— Ето това е, Дейвид, отвратителното изживяване, което ми разказа клетият младеж в самото навечерие на гибелта си. Замълча за момент, явно чакайки реакция от Гърни. — Не намирате ли преживяното от Кристъфър за смразяващо?
— Странно е, наистина. Но кажете ми, освен този сън какво друго знаете за него?
Кокс го погледна удивено:
— Извинете ме, Дейвид, но е повече от ясно, че кошмарът на Кристъфър е основното, върху което трябва да се съсредоточим. Сънят му е подсказал как ще умре. Сънят разкрива ролята на онзи дявол Хамънд. „И вижте, рече Господ, Истината, която ви се показва в тези събития. Истината за злото, изложена пред очите ви.“
— Когато наричате доктор Хамънд дявол…
— Не го правя случайно. Знам всичко за доктор Хамънд и неговата висока квалификация като психолог.
Гърни се почуди дали озлобеността на Кокс срещу Хамънд е обичайната религиозна ненавист, или има и друга причина. Но преди това имаше друг въпрос:
— Познавахте ли Уензъл в друг контекст извън разговора за кошмарите му?
Кокс нервно поклати глава:
— Не.
— Вашата енория се намира в Корал Дюнс, нали?
— Да. Но проповедите ни по радиото и в интернет нямат граници.
— И Корал Дюнс е на един час с кола от Палм Бийч?
— Какво намеквате?
— Чудя се защо…
— Защо Кристъфър е дошъл чак до Корал Дюнс, за да облекчи изтерзаната си душа? Не ви ли хрумна най-простият отговор? Бог го е пратил при мен.
Пасторът отново се усмихна лъчезарно и показа безупречните си бели зъби.
— Не ви ли хрумва друга причина?
— Може би е чул някоя от проповедите ни по интернет. Нашата енория си е поставила като мисия да подкрепя Бог във великата война, раздираща нашия свят.
— И тази война е…?
Кокс отговори с тон, сякаш се изненадваше, че на някого изобщо може да му хрумне такъв въпрос.
— Това е война срещу божествения ред на нещата. Война срещу самата същност на мъжа, жената, брака и семейството. Война, която се води с цялата лукавост на дявола от хомосексуалните войски на Сатаната.
— Искате да кажете, че Кристъфър Уензъл е дошъл до Корал Дюнс да ви разкаже за кошмара си само защото се противопоставяте на гей браковете?