— Тоест, като казвате, че Хамънд е „убил“ Уензъл, имате предвид, че…
— Имам предвид, че го е убил по възможно най-зловещия начин — като е загнездил в ума му кошмар за извращения, с който той не е могъл да понесе да живее. Кошмар, който го е тласнал към смъртта. Помислете за това, детективе. По какъв по-жесток и зъл начин можете да убиете някого от това, да го накарате да се самоубие?
Гърни спря записа точно когато излизаше от главното шосе на пътя, който след няколко възвишения и долини щеше да го заведе до Уолнът Кросинг.
Освен че си спомни точните думи на Кокс, повторното изслушване на разговора не му помогна с нищо. Представата на пастора за самоубийството на Уензъл бе повече като гръмотевична буря, отколкото източник на просветление.
Възможно ли бе Кокс да е толкова луд, колкото изглеждаше? Или, ако хомофобските му брътвежи бяха само представление, каква бе целта му?
Въпреки обяснението на Кокс за причината Уензъл да отиде при него, Гърни не спираше да се пита дали има друга причина за дългото пътуване на нещастния младеж до Корал Дюнс.
10.
В западния край на язовира Пепактън Гърни спря на постлано с чакъл уширение. В този район с лошо покритие имаше едно място, където телефонът му винаги имаше връзка.
Надяваше се да внесе някакъв логичен ред в обърканите картини от случая, които бе получил от Гилбърг Фентън, Боуман Кокс и Джейн Хамънд.
Най-напред се обади на Джейн.
— Имам един въпрос. Ричард работил ли е някога в областта на сексуалната ориентация?
— За кратко. В самото начало на кариерата си. Защо питате?
— Току-що говорих с един свещеник, който се е срещал с един от самоубилите се младежи. Той ми каза, че брат ви е провеждал терапия за промяна на сексуалната ориентация.
— Това е нелепо! Никога не се е опитвал да променя нищо.
Тя замълча, сякаш се сдържа да не каже още нещо. Гърни изчака.
Джейн въздъхна и продължи:
— Когато започваше, Ричард имаше пациенти, които не можеха да приемат факта, че са гейове, и се бояха да кажат на близките си. Той им помагаше да приемат действителността и същността си. Само толкова.
— Само?
— Да. Е… имаше известни усложнения — група фанатизирани свещеници подеха атака със заплашителни писма, които му изпращаха по пощата. Но това беше преди близо десет години. Защо повдигате въпроса сега?
— Някои хора имат дълга памет.
— Някои хора са фанатици, търсещи кого да мразят.
Гърни нямаше как да не се съгласи. От друга страна, все още не беше готов да припише демоничната теория на преподобния Кокс на обикновен фанатизъм.
Второто обаждане беше до Хардуик, но се включи гласова поща. Остави съобщение на приятеля си да отвори имейла и да изслуша прикачения аудиофайл. Също да се опита да намери изчезналата приятелка на Стивън Пардоза от Флорал Парк.
Накрая се обади на Ребека Холдънфийлд и тя вдигна на третото иззвъняване.
— Здравей, Дейвид. Отдавна не сме се чували. С какво мога да ти помогна?
Гласът ѝ, дори по телефона, му напомняше за финия сексапил, който открай време го привличаше и в същото време плашеше.
— Кажи ми за Ричард Хамънд.
— За Ричард Хамънд, който в момента е в центъра на торнадото?
— Същият.
— Изключително умен. Капризен. Находчив. Обича винаги да е на гребена на вълната. Някакви по-конкретни въпроси?
— Какво точно знаеш за торнадото?
— Колкото всеки, който слуша новините по пътя си за работа. Петима самоубили се пациенти за един месец.
— Чу ли теорията на полицията, че ги е подтикнал към самоубийство чрез хипнотично внушение?
— Да, чух.
— Мислиш ли, че е възможно?
Тя се изсмя:
— Хамънд е изключително способен, но има граници.
— Кажи ми повече за границите.
— Хипнозата не може да подтиква поведение, което не е съвместимо с основните ценности на индивида.
— Тоест не е възможно да подтикнеш някого към самоубийство чрез хипноза?
Тя се поколеба, преди да отговори:
— Хипнотерапевтът може да активизира някого, който вече има склонност към самоубийство, с некомпетентност или безотговорни действия. Но не може да създаде непреодолимо желание да умреш у някого, който иска да живее. Нищо подобно не е документирано.
Сега Гърни замълча на свой ред, за да осмисли чутото.
— Отвсякъде чувам, че Хамънд бил уникален в своята област. Преди малко спомена, че обичал винаги да е на гребена на вълната. Какво имаше предвид?