— Какво е направил.
— Заявил е, че сега Ричард е „главен заподозрян“ в разследване на „умишлено убийство“, както го нарича.
— „Умишлено убийство“? Точно тези думи ли е използвал?
— Да. И когато репортерите го попитаха дали това означава, че Ричард ще бъде арестуван и съден за предумишлено убийство, той не каза „не“.
— А какво каза?
— Че се мисли по този въпрос и че следствените действия продължават.
— Спомена ли какви нови доказателства са дали основание за такова решение?
— Същите безумни твърдения. Отказа на Ричард да съдейства за разследването. Разбира се, че ще откаже да съдейства! Кой ще съдейства на тълпата, която е тръгнала да го линчува?
— Отказът да съдейства не е ново доказателство. Споменаха ли нещо друго?
— Още нелепости за сънищата. Фентън от самото начало твърдеше, че след като са имали сеанс при Ричард, всяка от жертвите е започнала да сънува кошмари. Но сега твърди, че са имали един и същи кошмар. Пълна глупост.
Гърни отби встрани от пътя. Ако един човек сънува един и същи сън няколко нощи подред, това е странно. Но четирима души да сънуват същия сън, това беше изключително странно.
— Сигурна ли сте, че сте разбрали добре?
— О, разбрах го отлично. Фентън каза, че всички жертви са разказали на някого за кошмарите, които са ги измъчвали. Уензън казал на свещеника си. Балзак казал на психолога си. Пардоза казал на физиотерапевта си. Итън го описал в писмо до някого. Според Фентън четирите разказа са еднакви в същността си.
— Каква е неговата теория?
— Каза, че понеже всичките са сънували един и същи сън, след като са били хипнотизирани от Ричард, това доказвало, че Ричард е виновен — и не само за кошмарите, а и за самоубийствата. После добави: „четирите самоубийства, които са ни известни засега“ — като че ли Ричард е някакъв сериен убиец.
— Обаче Фентън не го е обвинил официално в нищо, нали?
— Да го обвини официално? Не. Подложи го на злобни нападки? Да. Унищожи репутацията му? Да. Провали кариерата му? Да. Преобърна живота му надолу с главата? Да.
Джейн продължи още известно време да излива гнева и тревогата си. Гърни по принцип се чувстваше неловко, когато ставаше свидетел на такива разгорещени емоции, но много добре разбираше реакцията ѝ към този случай, ставащ все по-заплетен с всяко следващо разкритие.
Четирима души да сънуват един и същи сън?
Как беше възможно?
Гърни отново подкара колата, мина покрай плевнята, покрай езерцето, покрай пасището. Когато спря зад къщата, забеляза един червеноопашат ястреб. Птицата кръжеше над ливадата, разположена между къщата и плевнята. Центърът на бавните кръгове изглежда беше ограждението до кокошарника. Гърни слезе от колата и погледа няколко секунди. Ястребът се повъртя още малко, после продължи по права линия и се изгуби от поглед зад кленовата горичка, граничеща с пасището.
Гърни влезе в къщата и извика Мадлин, но никой не се обади. Беше едва четири. Той със задоволство установи, че се е прибрал точно както бе предвидил, и малко се разочарова, че жена му не е там да стане свидетел на тази рядка за него точност.
Къде ли беше?
Днес нямаше насрочено дежурство в психиатричната клиника. Освен това колата ѝ беше на обичайното си място до къщата. Едва ли бе отишла далече. Беше студено и до час щеше да се стъмни, затова едва ли бе тръгнала да се разхожда по някой от изоставените каменарски пътища между скалистите била. Студът нямаше да я спре толкова, колкото задаващата се нощ.
Гърни набра мобилния ѝ телефон и го чу да звъни на една полица само на няколко крачки от себе си — дали го използваше като тежест за затискане на неотворени писма?
Нямаше бележка.
Лампичката на телефонния секретар премигваше. Той натисна копчето.
— Здравей, Дейвид. Ребека Холдънфийлд. Изслушах записа на разговора ти с Кокс и мога да го определя като, меко казано, странен. Имаш ли време да се видим? Може би да се срещнем някъде по средата между Уолнът Кросинг и моя кабинет в Олбани? Обади се да се разберем.
Гърни се обади. Включи се телефонен секретар и той остави съобщение.
Тъкмо затвори и телефонът иззвъня още преди да го остави. Хардуик вече говореше, когато Гърни вдигна апарата на ухото си:
— … по дяволите, става?
— Много добър въпрос, Джак.
— Да не би Кокс и Фентън да се състезават за „Най-лудия човек на планетата“?
— Чу ли разказа на Кокс за съня на Уензъл?