— Идвам с вас — каза Мадлин. — Трябва да глътна малко чист въздух.
Стана и тръгна след Джейн, но преди това погледна съпруга си. В очите ѝ ясно се четеше посланието:
„Това е шансът ти да разбереш от Хардуик какво, по дяволите, става тук.“
4.
Задната врата се затвори със силно изтропване.
Хардуик погледна Гърни през масата. Бледите му очи като на ескимоско куче, които рядко излъчваха топли чувства, изразяваха известно развеселение.
— Е, какво ще кажеш, Шерлок? Случаят повдига някои интересни въпроси, не мислиш ли?
— В момента се сещам за поне шест.
— Например?
— Защо, по дяволите, Хамънд не е наел адвокат?
— Настоява, че не иска адвокат, защото нямал нужда от такъв. Бил толкова невинен, че безумните обвинения срещу него ще се сринат под тежестта на собствената си абсурдност.
— Той ли ти го каза?
— Каза го пред целия свят в първата си и единствена пресконференция. Джейн я има на файл.
— Какво предчувствие имаш за него?
— Арогантен, сприхав, потаен, с особено излъчване, от което ти се приисква да го сриташ в топките. Освен това ми прилича на уплашен човек, който се опитва да се покаже спокоен. Но нямам никаква представа защо не иска адвокат.
— Ти как се свърза със сестра му?
— Опитала се да наеме адвокат, който да представлява Ричард, без той да разбере. От кантората ѝ отказали, защото такава сделка попада някъде между неетичното и невъзможното. Но ѝ препоръчали да наеме частен детектив, който да разследва случая по нейна поръчка, и после да прави с информацията каквото сметне за добре. Естествено, препоръчали са мен.
— Защо точно теб?
— Очевидно заради заслужената ми репутация на човек, който разваля плановете на полицейските служби, осигурява правосъдие за несправедливо обвинените и по принцип ядосва властите.
Усмивката на Хардуик блесна за част от секундата като ледени кристалчета на слънцето.
— Защо ми доведе тази жена…?
— Защо съм довел отчаяната Джейн Хамънд при теб? Жена, в чиито очи се четат натрупвани с десетилетия грижи и тревоги? Жена, чийто малък брат винаги е бил розата и бодила в живота ѝ и който сега е загазил яко? Жена, която, подозирам, няма сексуален живот, няма собствени интереси? Това ли ме питаш?
— Да.
Хардуик замълча за момент и замислено сви устни.
— Има нещо много странно в този случай и нещо смущаващо объркано в самия доктор. Ситуацията ми изглежда доста… мъглява. Почти зловеща. А ти си по-добър в зловещите неща от мен. Затова мисля, че можеш да попроучиш нещата, да се ориентираш в обстановката, да намериш каквото успееш — особено във връзка с тази миризма на вина, която се носи като воня на снощен чесън — и да ми кажеш какво мислиш. Знаеш, че в девет от десет пъти откривам това, което искам. Но едно на десет не успявам.
— Искаш да ми кажеш, че е въпрос на разследваща компетентност? Че искаш да прехвърлиш щафетата на човек с по-добри умения от твоите? Какви са тия глупости?
— Това е истината. Честно. Но… за да съм напълно честен… това не е единствената причина.
— Така си и мислех.
— Вярваш ли в Божественото провидение?
— В какво?
— В предопределеността.
— Какви ги приказваш?
— Едно невероятно съвпадение. Джейн Хамънд тъкмо бе влязла в скромния ми офис и описваше отчаяното положение на брат си, когато ти се обади.
Гърни не каза нищо.
— Абсурдна ситуация. Дейвид Гърни, детектив първи ранг в отдел „Убийства“ на Нюйоркската полиция, тръгнал да разследва някакъв гризач. Мозък, способен да се бори срещу най-великите престъпни умове на света, да съсредоточи енергията си върху една топка с бодли. Кажи ми това нормално ли е?
Гърни не каза нищо.
— Ето как излиза възможност, която може да бъде в полза на всички. Аз получавам помощта ти, за да разсееш мъглата около този случай. Джейн получава професионалната помощ, от която толкова отчаяно се нуждае за брат си. А ти използваш дадения ти от Бога талант за едно достойно предизвикателство.
Разсъжденията на Хардуик звучаха почти убедително.
Проблемът бе, че Гърни много добре познаваше приятеля си.
— Много убедителна реклама, Джак. Почти се навих. Само едно нещо липсва.
— Какво липсва?
— Истината. Кажи ми истинската причина и ще ти кажа дали имам интерес.
След няколко секунди пълно мълчание Хардуик избухна в гръмогласен смях.
— Само те пробвах, Дейви. За да се уверя, че все още не си изгубил нюха си. Не ме разбирай погрешно. Всичко, което казах, е истина. Но има още един фактор в уравнението. — Наведе се напред, протегна ръце и показа дланите си като знак, че повече не крие нищо. — Ето какъв е проблемът. Имал съм вземане-даване с Гил Фентън. Преди седем години ми направи една услуга. Голяма услуга заради една моя грешка. Сериозна грешка. — Хардуик замълча и направи гримаса. — И сега Гил има на разположение определени факти. При нормални обстоятелства Това не би ме притеснило особено. Има причини, поради които би предпочел да запази фактите за себе си. Обаче, ако стигнем ДО челен сблъсък… ако той разбере, че аз съм движещата сила в атаката срещу случая „Хамънд“…