Докато чакаше закуската си, взе душ и се обръсна. Погледна се в огледалото и бе принуден да признае, че не е в най-добрата си форма. Беше блед и малко изпит. Скоро щеше отново да качи килограмите, които бе свалил, но суетността му не можеше да се примири с тъмните кръгове около очите.
Хрумна му да похарчи част от въображаемия аванс за книгата си, като прекара няколко дни в шикозен лечебен курорт.
След интервюто си с бившата Хелън Ремингтън щеше да оформи окончателно предложението си за книга и да го изпрати на импресариото от Ню Йорк, с когото бе обсъдил идеята.
Влезе в спалнята и дълго се двоуми дали да облече костюм, ушит по поръчка, или да си придаде по-нехаен вид със спортен панталон и пуловер. Избра по-удобното облекло, с което му се струваше, че по-лесно би предразположил Нел Тод към непринуден разговор. Това бе имиджът, подходящ за нея, а не официалният костюм, с който бе ходил на свиждания с Евън Ремингтън.
При спомена за Ремингтън изведнъж почувства световъртеж и трябваше да се хване за касата на вратата. Все още не бе оздравял напълно, но бе сигурен, че след закуската ще се почувства доста по-добре.
Следващата изненада бе, когато обу панталона си. Стоеше увиснал — като на закачалка. Едва сега осъзна, че по време на настинката е отслабнал най-малко с пет килограма, а може би и с повече. Въпреки че ръцете му леко затрепериха, докато закопчаваше колана на последната дупка, хрумна му, че би могъл да се възползва от неочакваното развитие на нещата.
Щеше да запази това тегло, да започне фитнес програма и да промени режима си на хранене. Трябваше да изглежда добре, когато започне да се показва пред публика след издаването на книгата си.
Преди да седне да закусва, успя да си внуши, че е в цветущо здраве.
Докато пиеше първата чаша кафе, се загледа през прозореца. Грееше ярко слънце, чиито лъчи се отразяваха в гладкия лед, сковал всичко. Стори му се странно, че това силно слънце не може да разтопи леда. Улиците на селото изглеждаха невероятно пусти. Сякаш всичко бе запечатано неподвижно — като насекомо в кехлибар.
Надяваше се книжарницата да не е затворена заради времето. Предпочиташе да разговаря с Нел Тод там — поне първия път. Предполагаше, че ще се чувства по-сигурна и ще бъде по-склонна да го изслуша. Може би дори щеше да му уреди интервю и с Миа Девлин. Нел работеше за нея, тя й бе предложила квартира, когато бе пристигнала на острова, и би могла да допринесе значително за книгата.
Освен това за Миа Девлин се говореше, че е вещица. Не че самият Хардинг вярваше в подобни неща. Но при залавянето на Ремингтън в гората се бе случило нещо необичайно и си струваше да направи проучване за Девлин.
Синя светкавица, светещ кръг. Змии, пълзящи под кожата. Хардинг почувства необяснима тръпка и започна да преглежда записките си.
Можеше да подходи към Нел Тод, като изрази възхищение от смелостта и съобразителността й, преди да помоли за съдействие. Всъщност щеше да бъде искрен. Това, което бе направила, изискваше кураж, въображение и ум. Щеше да я накара да се почувства поласкана, като й разкаже как е пътувал по следите й и е разговарял с десетки хора в цялата страна, които са били нейни работодатели или колеги. Естествено щеше да събуди и чувството й за състрадание и дълг към всички други жертви на домашно насилие.
„Лъч надежда — бързо нахвърля той. — Блестящ пример за смелост. Вътрешната сила на една жена. За някои бягството е твърде непосилна стъпка, която не биха събрали кураж да предприемат. (Приложение: статистически данни за насилието в семействата, приютите за жени — жертви и убийствата на брачни партньори. Интервю със семеен терапевт за най-честите причини и последствия. Може би разговори с други оцелели, както и с извършители на домашно насилие. Сравнения и потвърждения)“.
Доволен, че мисълта му отново тече гладко, Хардинг започна да се храни.
„Популярно е схващането, че жертвите на този вид насилие са част от повтарящ се цикъл. Случаят с Хелън Ремингтън — Нел Чанинг Тод — опровергава това. (Сведения за детството й. Статистическа обосновка, че не всички жертви на домашно насилие са били свидетели на подобно отношение в семействата си като деца.) Но всеки цикъл трябва да има начало. По всичко личи, че този започва и завършва с Евън Ремингтън“.
Хардинг продължи да пише, но усети, че започва да се разконцентрира. Пръстите му притискаха химикалката и я забиха дълбоко в листите.