Когато сервира поръчките, погледна часовника. След половин час Пег щеше да я смени. Имаше десетина поръчки за изпълняване и две срещи за обсъждане на нови заявки.
Трябваше да действа бързо, за да свърши всичко навреме и да успее да приготви вечерята. Хаосът на домакинските и деловите задължения, с които бе затрупана, я правеше щастлива.
Ала не можеше да отрече, че има важни въпроси, които не търпят отлагане. Днешната вечеря не бе просто приятелско събиране. Разбираше загрижеността на Мак и нуждата да съсредоточи енергията си върху това, което предстои. Но вече се бе сблъскала с най-страшното и бе оцеляла. Беше готова да стори всичко по силите си, за да защити онези, които обича.
Излезе от кухнята да разчисти една маса и прибра бакшиша си. Бакшишите се събираха в специален буркан и тя ги използваше за джобни. Със заплатата си покриваше разходите по доставките, а приходите от тях значително ги надвишаваха, но й бе забавно да получава бакшиш. Монетите весело издрънчаха в джоба й, когато се обърна да отнесе съдовете обратно в кухнята.
Спря се за миг и се втурна напред, като видя Хардинг, застанал до барплота с празен поглед, прикован в написаното с тебешир меню.
— Мистър Хардинг, какво има? Добре ли сте?
Втренчи поглед в нея, но сякаш без да я вижда.
— Трябва да седнете.
Нел бързо остави съдовете на плота и хвана ръката му. Отведе го отзад, в кухнята. Той се отпусна на стола, който бе издърпала, преди да изтича до мивката да налее чаша вода.
— Какво се е случило?
— Не знам. — Хардинг пое чашата с благодарност и изпи студената вода на един дъх. Гърлото му пареше, сякаш го пробождаха нагорещени игли.
— Ще ви направя чай и пилешка супа.
Той само кимна и се загледа надолу в ръцете си. Под ноктите му имаше чернилка, сякаш бе пълзял в кал. Кокалчетата на пръстите му бяха ожулени, а по дланите му имаше драскотини. Видя кал и по панталоните и обувките си. Целият му пуловер бе в остатъци от клонки и трески. За суетен мъж като него бе унизително да бъде видян в такъв вид.
— Може ли… да измия ръцете си?
— Да, разбира се.
Нел тревожно хвърли поглед към него. На лицето му имаше червен белег — като от изгаряне. Изглеждаше ужасяващ и навярно болката бе непоносима.
Придружи го до умивалнята, изчака пред вратата и отново го заведе в кухнята. Загреба черпак супа и притопли чай, докато той стоеше като в транс.
— Мистър Хардинг — заговори тихо Нел и докосна рамото му. — Седнете. Явно не се чувствате добре.
— Не, само… — Виеше му се свят. — Сигурно съм паднал. — Бързо примигна. Защо ли не можеше да си спомни? Беше отишъл на разходка в слънчев зимен следобед. Не помнеше нищо друго.
Остави се на грижите й като малко дете или старец. Изяде топлата супа, която успокои гърлото му и отпусна свития му стомах. Пийна билков чай, подсладен с много мед. Наслади се на тишината, която тя му осигури от съчувствие.
— Сигурно съм паднал — повтори той. — Напоследък често не се чувствам добре.
Уханията в кухнята бяха толкова апетитни, а движенията, с които тя приемаше и изпълняваше поръчки — така грациозни и енергични, че напрежението му се разсея. Припомни си нещата, които бе узнал за нея, и възхищението, което бе изпитвал, докато пътуваше по следите й из страната. Можеше да напише трогателна история — книга — за нея. История за смелост и триумф.
„Неблагодарна уличница!“ Думите смътно отекнаха в съзнанието му и го накараха да потрепери. Нел го наблюдаваше със загриженост:
— Трябва да отидете в клиниката.
Той поклати глава:
— Предпочитам да ме прегледа личният ми лекар. Оценявам загрижеността ви, мисис Тод. Много сте любезна.
— Мога да ви предложа нещо за изгарянето.
— Изгаряне?
— Момент. — Тя отново излезе от кухнята и размени няколко думи с Пег, която току-що бе пристигнала да поеме смяната си. Когато се върна, Нел отвори един шкаф, извади тънко зелено шишенце и припряно каза: — Съдържа най-вече алое. Ще помогне.
Хардинг посегна към лицето си, но бързо отмести ръка.
— Сигурно… зимното слънце е коварно — едва успя да промълви. — Мисис Тод, трябва да ви кажа, че дойдох на острова, с цел да разговарям с вас.
— Така ли? — Нел отвори шишенцето.
— Писател съм — започна той. — Следих материалите за вас. Първо искам да знаете колко много ви се възхищавам.
— Благодаря, мистър Хардинг.
— Наистина съм впечатлен. — Нещо напираше в гърлото му, но отново го потисна. — Отначало интересът ми бе просто като към любопитна светска новина, но когато узнах повече, осъзнах значението на това, което сте преживели и сторили. То е послание към много хора. Сигурен съм, че знаете колко жени стават жертви на насилие — продължи той, докато Нел сипваше от балсама на пръстите си. — Вие сте пътеводна светлина, мисис Тод, символ на победа и сила.