— Не, не съм, мистър Хардинг.
— Напротив. — Погледна я право в очите. Бяха толкова сини, толкова спокойни! Буцата в гърлото му изчезна. — Тръгнах по следите ви из страната.
— Наистина ли? — попита тя и докосна изгорената му буза с намазаните си пръсти.
— Разговарях с хора, с които сте работили, вървях по стъпките ви, така да се каже. Знам какво сте правили, колко сте се старали в работата си и колко изплашена сте били. Но не сте се предали.
— И никога не ще се предам — увери го Нел. — Трябва да разберете. Подгответе се. Никога не ще се предам!
— Ти ми принадлежиш. Защо ме караш да те наранявам, Хелън?
Беше гласът на Евън — онзи тих, спокоен глас, с който говореше винаги, преди да я накаже. Обзе я ужас. Но знаеше, че каквото и да се таи в него, то иска именно това.
— Вече не можеш да ме нараниш. Никога няма да допусна да навредиш на някого, когото обичам.
Кожата му се сбръчка под пръстите й, сякаш нещо пропълзя под нея. Тя продължи да нанася балсама. Хардинг потръпна и сграбчи китката й.
— Бягай! — прошепна той. — Махни се оттук, преди да е станало твърде късно.
— Това е моят дом. — Нел се бореше със страха. — Ще го браня с цялото си същество. Ние ще победим.
Хардинг отново потръпна.
— Какво казахте?
— Казах, че трябва да си починете, мистър Хардинг. — Затвори шишенцето и изведнъж бе обзета от съчувствие към него. — Дано скоро се почувствате по-добре.
— Пуснала си го? — Рипли крачеше нервно из участъка и скубеше косите си. — Погалила си го по главата и си му казала да си подремне?
— Рипли. — В тихия глас на Зак се долови укор, но тя гневно поклати глава.
— За бога, Зак, помисли! Този човек е опасен. Самата Нел каза, че е доловила нещо в него.
— Той не е виновен — намеси се Нел, но Рипли рязко се обърна към нея:
— Не става въпрос за вина, а за реалност. Дори и да е просто журналист с мания за величие — и това е достатъчно опасно. Дошъл е да те търси, пътувал е по следите ти из цялата страна и е разговарял с разни хора зад гърба ти.
— Такава е работата му. — Нел вдигна ръка, преди Рипли отново да й се сопне. Преди година би отстъпила само за да избегне спора. Но не и сега. — Не го виня, че си върши работата, както и за това, което се случва с него — сега. Той не знае какво става, чувства се зле и е изплашен. Ти не си го видяла, Рипли, а аз го видях.
— Не, не съм го видяла, защото ти не ме повика. Не сподели с мен.
— Значи всъщност това е проблемът? Че не те помолих за съвет, за помощ? — Нел наклони глава встрани. — Кажи ми: ти би ли се обадила на мен или на Миа?
Рипли отвори уста, а след това прехапа устни:
— Сега не става дума за мен.
— А може би става. Може би трябва да поговорим за цялата тази история. Все пак всичко се повтаря. Началото му е вътре в нас. В наша власт е да сложим и края. Той страдаше — допълни Нел, този път обръщайки се към Зак.
— Беше объркан, изплашен. Не знае какво става.
— А ти знаеш ли? — попита Зак.
— Не съм сигурна. Има някаква тъмна сила, която го използва. Мисля, че… — Трудно бе да го изрече и дори да си го помисли. — Тя използва и Евън. Нещо като мост от Евън към този нещастен човек. Трябва да му помогнем.
— Трябва да го накараме да си тръгне от острова — прекъсна я Рипли. — Да го изритаме със следващия ферибот към континента, а за това не е нужна магия.
— Не е извършил нищо нередно. Рип — напомни й Зак.
— Не е нарушил закона, нито е отправял заплахи. Нямаме право да го принуждаваме да напусне острова.
Тя удари с длани по бюрото му и се наведе напред:
— Ще я преследва. Няма да се откаже.
— Няма да се доближи до нея. Няма да го допусна!
Рипли се завъртя към Нел:
— Ще унищожи всичко, което обичаш. Това е единствената му цел.
Нел поклати глава.
— Няма да му позволя. — Посегна към ръката на Рипли. — За нищо на света.
— Разбрах какъв е и на какво е способен. Почувствах го в себе си.
— Знам. — Нел преплете пръстите си с нейните. — Имаме нужда от Миа.
— Права си — съгласи се Рипли. — Колкото и да ми е неприятно да го призная.
— Ти си страхотна жена, сестричке! — Миа се облегна на плота в кухнята и проследи движенията на Нел, която сложи макарони във вряла вода. — Очаква ни разтърсващо събитие, чиято заплаха тегне над нас от три столетия, Рипли беснее и проклина, а ти готвиш и подреждаш маса.
— Всеки прави това, за което го бива. — Нел хвърли поглед към нея, докато разбъркваше бързо макароните. — А ти какво правиш, Миа?