— Страхуваш се. — Поклати глава, преди Рипли да проговори. — Всички се страхуваме. Но мислиш, че тежестта на това, което ни очаква, лежи върху твоите плещи. Не бива да си внушаваш такива неща.
— Не се опитвай да ме успокояваш. Мак. Знам, че се държа ужасно.
— Добре. Значи не е нужно да ти го казвам. Ще издържим.
— Не можеш да почувстваш това, което чувствам аз.
— Права си — не мога. Но те обичам, Рипли, с цялата си душа. Затова те разбирам, което е почти като да го чувствам.
Тя отстъпи само за миг и се отпусна в прегръдката му. Там се чувстваше в безопасност.
— Би било по-лесно, ако бяхме го открили по-късно.
Той потърка буза в косите й:
— Мислиш ли?
— Можеше да се появиш, когато всичко отново е спокойно, да си паснем и да имаме нормален живот. Вечери на свещи, семейни свади, страхотен секс и сметки за зъболекар.
— Това ли искаш?
— Точно сега ми се струва непостижимо. Предпочитам да съм ядосана, отколкото да се страхувам. Така мога да действам по-добре.
— Само помни, че най-важното е ето това. — Наклони главата й назад и долепи устни до нейните. — В него има повече магия, отколкото предполагат мнозинството от хората.
— Нали няма да ме изоставиш?
— За нищо на света!
Докато траеше подготовката, тя се опита да овладее нетърпението си. Отказа да легне на дивана, защото така се чувстваше твърде уязвима. Вместо това, седна на един стол в хола със скръстени ръце и с гръб към мониторите и камерите. Знаеше, че би трябвало да бъде по-спокойна, щом Миа и Нел стоят до нея като стража. Но се чувстваше глупаво.
— Просто го направи — каза тя на Мак.
— Трябва да се отпуснеш. — Беше придърпал един стол и седеше срещу нея, вяло поклащайки амулета. — Дишай бавно. Вдишвай и издишвай.
Хипнотизира я. Този път се получи лесно и бързо, което му вдъхна кураж.
— Идеално се допълвате — отбеляза Миа, изненадана как Рипли изведнъж се бе отърсила от скрупулите си. — Това само по себе си е вид сила.
Щяха да се нуждаят от нея. По кожата й пропълзя хладна тръпка, която я накара да протегне ръка пред Рипли и да преплете пръсти с тези на Нел.
— Ние сме трите — каза тя с ясен глас. — Двете заедно сега пазим третата сестра. Никоя не ще пострада, щом стоим ръка в ръка.
Докато от тях струеше топлина, Миа кимна на Мак.
— В безопасност си, Рипли. Нищо не може да ти навреди тук.
— То е толкова близо — пророни тя и потръпна. — Студено е и му е омръзнало да чака. — Отвори очи и втренчи празен поглед в Мак. — Познава те. Наблюдавало те е и е чакало. Да пролее кръвта ти. Да умреш от моята ръка — това желае. Смъртта на силата и силата на унищожението. От моята ръка. — Скръбта я разяждаше до кости. — Спри ме. — Главата й се отпусна назад и очите й се завъртяха. — Аз съм Земя. — Тя се преобрази, пред погледите им косите й станаха къдрави, а лицето — по-овално. — Грехът ми трябва да бъде изкупен и не ни остава много време. Сестра до сестра, обич за обич. Бурята наближава, а с нея — и силите на мрака. Аз съм безсилна. Загубена съм. — По бузите и потекоха сълзи.
— Сестричке. — Миа докосна рамото й със свободната си ръка. — Какво можем да направим?
Очите, които впериха поглед в нея, не бяха на Рипли. Изглеждаха състарени и в тях се четеше непоносима мъка.
— Каквото желаеш. Каквото знаеш. В каквото вярваш. Първо е доверието, след него идва правдата, а трета е безграничната любов. Ти си третата. Бъди по-силна от силата, която те е създала — или нищо няма смисъл. Ако живееш, сърцето ти отново ще бъде разбито. Готова ли си да се изправиш срещу това?
— Ще живея и ще браня сърцето си.
— И тя мислеше така. Обичах я, обичах и двете. Твърде много или недостатъчно — все още не съм проумяла. Нека кръгът ви бъде по-силен, за да устои.
— Кажи ни как да устоим.
— Не мога. Ако отговорите живеят във вас, въпросите не са от значение. — Обърна се към Нел: — Ти откри своите, така че има надежда. Бъдете закриляни. — Рипли затаи дъх за миг, преди да продължи: — В бурята — каза тя, когато първата светкавица хвърли синя светлина в стаята.
Една крушка се разби на пода. Вазата с цветята на Нел се завъртя във въздуха и полетя към стената. Диванът се преобърна и се плъзна към другия край на стаята.
Когато Зак се втурна към Нел, една маса препречи пътя му. Той изруга, прескочи я и сграбчи Нел и прегръдката си, за да я защити.
— Стига! — Гласът на Миа се разнесе с вятъра, който нахлу в стаята. — Нел, остани с мен. — Стисна по-здраво ръката на Нел в своята, а с другата хвана отпуснатата ръка на Рипли. — Този вихър обуздай. Който срещу нас дерзай, силата на три сестри никога не ще сломи.