Гневът напираше в нея. Енергично разпери ръце и няколко светкавици раздраха небето и морето като огнени камшици. „Ето това е единението между физическа и свръхестествена сила“, помисли си тя. Видя се, но сякаш извън себе си, изправена сред бурята, да призовава стихиите. Въздух, Земя, Огън, Вода.
Люси вдигна глава до нея и нададе дълъг, жален вой.
От мъглата излезе Хардинг — или това, което се бе вселило в него.
— Рип винаги е била майсторка на сцените — шеговито подхвърли Зак, за да разведри атмосферата.
Холът бе в безпорядък и кожата му настръхваше при спомена за онова, което бе връхлетяло вътре.
— Страх и гняв, гняв и страх. — Миа крачеше из стаята и разсъждаваше на глас. — Не можах да се преборя с него. Идва от Рипли и онази, чиято наследница е тя. Много е силно и непроницаемо.
— Като черепа й? — обади се Мак с лека усмивка.
— Точно така. Надявах се да видя каква тактика ще бъде приложена по-нататък, за да й противодействаме. Това естествено би било твърде просто.
— Тя страда — каза Нел.
— Знам. — Миа разсеяно я потупа по ръката. — И съжалявам. Единственото, което можем да сторим сега, е да седнем и да решим как да използваме тези отрицателни емоции в това, което ни предстои. На този етап магия за закрила само би забавила неизбежното. Неприятно ми е да се съглася със заместник-шерифката, но наистина трябва да действаме. — Спря се, за да събере мислите си. — Ти нямаш много опит, Нел, а със сигурност няма да бъде никак лесно.
— Кое няма да бъде лесно? — попита Мак. — За гонене на зъл дух ли говориш?
— Истински късмет е, че в компанията ни има учен. Да — потвърди Миа. — Петима сме. Дванадесет души биха се справили по-добре, но нямаме време да търсим подкрепления. Нямаме време, за каквато и да е подготовка. Ще използваме това, с което разполагаме. Веднага щом… — Гласът й заглъхна и страните и пребледняха. — Излязла е извън защитената област. — Страхът я завладя, преди да успее да го потисне. — Развалила е кръга.
Мак се втурна към вратата, но Миа сграбчи ръката му.
— Не, не. Мисли! Не е достатъчно да чувстваш — това е нейният проблем. Ще отидем заедно. — Обходи с поглед стаята. — И ще отидем подготвени. Знаеш ли как се прави?
Мак се съпротивляваше срещу паниката:
— На теория.
Миа видя Зак да се хваща за кобура. Понечи да му каже, че не това е начинът, но погледът му я убеди, че не е нужно.
— Кажи ни какво да правим! — припряно настоя Нел.
— Да побързаме!
Рипли зае предизвикателна поза, с разтворени крака и изправен гръб. Беше решила да го привлече изцяло към себе си и да спаси останалите. Като го унищожи. Люси тихо изръмжа до нея.
— Хардинг — заговори тя с леко подигравателен тон. — Градско конте на средна възраст. Неособено умен избор, ако питаш мен.
— Полезна обвивка. — Гласът бе плътен и не звучеше пресипнал, както би предположил човек, съдейки по вида му. — Вече сме се срещали — каза.
— Така ли? Запомням само интересните хора.
— Това, което е в мен, помни онова, което е в теб. — Запристъпва около нея, сякаш без да докосва земята. Рипли се завъртя, не откъсвайки поглед от лицето му. Плъзна пръсти под каишката на Люси, за да укроти кучето, което подскачаше и лаеше. — Преди време ти се домогна до нещо, което ми принадлежи, и с наслада го пое в себе си. Спомни си колко вълнуващо беше!
Последните думи не бяха въпрос, а заповед. През нея на тласъци премина пулсираща тръпка. Усещането бе велико. Нещо като оргазъм, който я накара да премалее от първично удоволствие. Затрепери и издаде силен стон.
Господи, тя можеше да има това! Струваше си да плати каквато и да е цена за него. Предателство, проклятие. Смърт.
Докато напрягаше сили да проясни съзнанието си, усети светкавично движение край себе си. Опита се да отвърне на удара, но се озова просната върху заледения пясък. Сякаш бе блъсната от камион.
Той се смееше с жестоко задоволство, докато я гледаше, застанала на четири крака. Люси скачаше и нападаше с оголени зъби, но се блъскаше в невидима стена и при всеки удар изскачаха искри.
— Не! Стига, Люси! Стой!
— Мога да ти дам това, което искаш — и дори повече. Но няма да бъде безвъзмездно. И все пак — лесно. Защо не хванеш ръката ми?
Рипли затаи дъх и посегна към кучето, което ръмжеше така настървено, че цялото трепереше.
— А ти защо не вървиш на майната си? — Отново бе повалена на земята с бърз замах.
— Мога да те унищожа, но би било жалко. Съедини силата си с моята — и заедно ще властваме.
„Лъжец — каза си тя. — Разиграва те. Не бъди наивна! Прояви повече хитрост.“
— Объркана съм — промълви Рипли. — Не съм в състояние да мисля. Трябва да знам, че хората, които обичам, са в безопасност.