Выбрать главу

— Ще го направя. Дар е магическата сила — започна тя, повтаряйки думите, които Мак бе внушил в подсъзнанието й, — носи мъдрост и закрила. Мрака нека озари, животът нека победи — и засияе радостта. Волята ми е това.

Хардинг се засмя под насоченото острие:

— Нима мислиш, че ще ме възпреш с женски заклинания?

Рипли наклони глава и почти изпита съжаление:

— Да. Както и това.

С кристално ясно съзнание стисна острието и то разряза дланта й, вече напоена с кръвта на Мак.

Амулетът, който й бе подарил Мак, грееше до сърцето й с топло сияние.

— Кръвта му с мойта да се слее и над теб да надделее. — Стисна ръката си по-силно, докато няколко капки паднаха върху кожата на Хардинг и той издаде вик на ярост. „Страхотна ярост“, помисли си тя и продължи: — Тази сила аз зова. Волята ми е това.

— Кучка! Мръсница! — изръмжа той и протегна ръце да се вкопчи в нея и да се изправи. Но не успя да го стори.

Изведнъж Рипли започна да вижда невероятно ясно. „Лъчът на надеждата е ослепително ярък“, осъзна тя. Премахна огнените решетки и се обърна.

— Не можем да оставим Хардинг така. — Обзе я съчувствие към него. — Горкият нещастник!

— Да направим кръга! — настоя Миа.

Създадоха кръг от сол и сребро. В него Хардинг виеше и ръмжеше като животно и бълваше все по-ужасяващи проклятия и закани. Лицето му се преобрази няколко пъти.

В небето бушуваше буря, неукротима като морските вълни. Вятърът пронизително свиреше.

Очите на Хардинг се завъртяха лудешки, когато трите го заобиколиха.

— С мрака черен слей се ти и нашия белег вечно носи.

Миа се съсредоточи и върху лицето на Хардинг се появи малка огнена пентаграма. Започна да вие като вълк.

— Тялото му напусни — продължи Нел, — в мрачна бездна полети.

— Хелън, обичам те. Ти си моята съпруга, моят свят — каза той с гласа на Евън. — Прояви състрадание.

Именно това изпитваше. Но проля една-единствена сълза.

— Оттук навеки изчезни — заговори Рипли. — Ние сме трите сестри. Сили сливаме сега. Волята ни е това.

— Оттук навеки изчезни — повтори Миа и една по една изрекоха тези думи безброй пъти, докато гласовете им зазвучаха като един.

Тъмната сила се изви над него като вихрушка, студена и зловонна. Завъртя се като черна фуния, понесе се във въздуха и изчезна в морето.

Хардинг простена на брега. Лицето му бе бледо, но нямаше белег.

— Трябва да се погрижим за него — каза Нел.

— Заеми се с това тогава.

Рипли отстъпи крачка назад. Силата напусна тялото й и тя залитна.

— Всичко е наред, скъпа. — Мак й подаде ръка и й помогна да застане на колене. — Успокой дишането си, проясни мислите си.

— Добре съм. Само леко ми се вие свят. — Успя да вдигне глава и да погледне брат си. — Надявам се, че няма да бъда арестувана за убийство.

— Не, разбира се. — Коленичи до нея и докосна лицето й. — Изплаши ме, Рип.

— И аз умирах от страх. — Стисна устни, за да престанат да треперят. — Утре ще имаме доста натоварен ден покрай щетите от бурята.

— Ще се справим. Семейство Тод винаги са се грижили добре за Систърс.

— Прав си. — Тя вдиша и издиша. Чувстваше се свободна. — Трябва да помогнеш на Нел за Хардинг. Горкият! Аз съм добре.

— Винаги си била. — Целуна я по двете бузи, изправи се и погледна Мак: — Погрижи се и занапред да бъде така.

Рипли отново въздъхна.

— Дай ми минута да се съвзема — помоли тя Мак.

— Бих изчакал и две, но не по-дълго.

— Добре — съгласи се тя, пое ръката му и се изправи. Усещаше слабост в коленете, но напрегна сили да се задържи на крака и се обърна към Миа. Тогава изведнъж забрави за слабостта, шока и дори за напусналата я сила. Миа стоеше усмихната и галеше Люси по главата. Опашката на кучето се движеше като махало. — Люси! — С един скок се озова до нея и зарови лице в козината й. — Мислех, че е мъртва. Видях… — Вдигна глава и започна да търси раната.

— Не беше истинска — тихо каза Миа. — Мечът му беше само илюзия, изпитание за теб. Използва го, за да те предизвика да повториш греха си. Не желаеше смъртта ти, все още не. Искаше душата и силата ти.

Рипли притисна отново Люси, изправи се и се обърна към Миа:

— Е, той загуби.

— Да.

— От самото начало ли го знаеше?

— Не напълно. — Миа поклати глава. — Не знаех достатъчно, за да бъда сигурна. Тревожех се и се съмнявах. — Протегна ръка, когато Нел се приближи към тях. — Дълбоко в сърцето си вярвах, че няма да се предадеш. Но в съзнанието си не бях сигурна. Винаги си била трудна загадка за мен.

— Можех да го направя. Бях толкова бясна и изплашена. Но почувствах присъствието ви в себе си. Никога не съм го искала — виновно прошепна тя. — Знаете, че никога не съм го искала.