— Животът е тежък — обобщи Миа и сви рамене. — Или играеш с картите, които са ти се паднали, или се отказваш.
— Знаех, че ще победиш. — Нел хвана ранената й ръка и разтвори пръстите й. — Трябва да се погрижиш за това.
— Може да почака. Не е толкова страшно. — Рипли стисна устни. — Искам да остане белег — сподели тя. — Чувствам нужда да го виждам.
— Тогава… — Нел бавно затвори ръката й в шепа. — Ние със Зак ще заведем мистър Хардинг у дома засега. Трябва да хапне нещо топло. Разтърсен е, объркан, но… — Хвърли поглед назад, където Зак помагаше на Хардинг да се изправи. — Чувства се удивително добре. Не помни почти нищо.
— Нека нещата останат така! — настоя Рипли. — Е, да се прибираме и да приключим с всичко това. — Вдигна глава към небето и видя облаците да се разпръсват и иззад тях да засиява лунният ореол — съвършено ясен. — Бурята отминава — промърмори тя.
Миа кимна:
— Засега.
Рипли отвори уста и отново погледна към Хардинг:
— Какво ще кажете момчетата да отведат Хардинг, а ние да поостанем тук още малко?
— Добре. Ще кажа на Зак.
Вятърът бе утихнал до лек бриз, който носеше мирис на нощ и море. Рипли изчака, докато мъжете се отдалечиха и кучето игриво ги последва.
Трите с Миа и Нел угасиха кръга, който бяха запалили. Тя взе ритуалния си меч, който бе напълно истински, и го пречисти. Вълните, вече укротени, донесоха пяна и заляха ботушите й.
— Когато вдигнах меча — заговори Рипли на приятелките си, които стояха неотлъчно до нея, — исках кръв. Беше като неутолима жажда. Сякаш ми бяха нужни часове, за да се отърся от нея. — Пристъпи от крак на крак. — Не умея да тълкувам видения. Ти си по тази част, Миа. Обикновено. Но видях образи. Видях Мак, Мак и себе си. Видях родителите си, брат си. Видях нас трите в гората, както миналата есен. Видях Нел. Беше с бебе на ръце.
— Бебе — замечтано промълви Нел и докосна корема си. — Но аз не съм…
— Все още не.
— Боже мой! — Нел се засмя развълнувано и озадачено. — Боже мой, боже мой!
— Както и да е — продължи Рипли, — видях всички тези неща, и още. Трите сестри сред тъмна гора, в огнен кръг. Онази, която се е наричала Земя, точно тук, на този бряг, в буря. Бяха толкова много и се редуваха бързо, но всичките бяха удивително ясни. Видях и теб, Миа, застанала на своите скали, на ръба. Самотна и разплакана. Около теб витаеше тъмна сила — като онази, която излезе от Хардинг тази нощ. Искаше те. Сякаш… винаги е желала да се домогне именно до теб.
Въпреки че я побиха тръпки, Миа кимна:
— Значи ме предупреждаваш… да се пазя?
— Бъди нащрек. Видях и нещо друго — и в този миг задържах острието. Един последен проблясък. Ние трите, в кръг. Всичко беше наред. Искам да кажа — знаех, че всичко може да бъде наред. Ако постъпим така, както се очаква от нас, ако направим верни избори.
— Ти направи избора си тази нощ — напомни й Миа. — Имай вяра, че и аз ще направя своя.
— Ти си най-силната.
— Я виж ти! Комплимент ли дочух?
— Би могло да се каже. В областта на магиите ти си най-силна и това, което те очаква, е най-тежко.
— Вече никоя от нас не е сама. — Нел хвана ръката на Миа, а след това и на Рипли. — Три сме.
Рипли подаде ръка на Миа и кръгът се затвори:
— Да. Трите вещици сме ние.
Рипли обеща да направи каквото е необходимо, но това не означаваше, че ще й бъде приятно. Остана край Нел, докато тя успокои Хардинг и му помогна да възвърне силите си, като му предложи супа и чай. Позволи на Миа да превърже порязаната й ръка и остана насаме с Мак едва когато двамата тръгнаха пеша към жълтата къща.
— Можем да натоварим оборудването ти още тази вечер, ако желаеш?
— Ще го взема утре — отвърна той. Не я докосна. Не знаеше защо, но усещаше, че все още не е готова за това.
— Предполагам, че Хардинг все пак ще напише своята книга.
— Може би не точно същата, която беше замислил. Мисля, че Нел одобрява идеята за четиво, което предлага надежда на жертвите на домашно насилие. Но все още не е дошъл на себе си, след като…
— Изгонихме злия дух от него?
— Може и така да се каже. Ще ми отговориш ли на един технически въпрос?
— Стига да мога.
Беше прекрасна нощ — хладна, свежа и ясна. Нямаше причина да се държи заядливо точно сега.
— Как разбра, че кръвта ще го възпре?
— Не знам точно.
— Наследствено познание? — предположи Мак и сви рамене.
— Може би. Ти си специалист в тази област. Магията действа чрез кръвта. Моята — каза и вдигна ръката си — и твоята, макар и малко позамърсена. — Хвърли поглед към него, щом чу смеха му. — Не бих могла да се изразя по-точно — раздразнително промърмори Рипли. — Кръвта е проводник, жертва и много други неща. Тя е живот.