— Не позволявам на никого да проверява жизнените ми признаци, преди да ме е поканил на вечеря. — Тя направи рязко движение с палеца си. — Пречиш ми да мина.
Мак отстъпи встрани:
— Каня те на вечеря.
— Не, благодаря. — Рипли се отправи към вратата, без да се обърне назад. — Определено не си мой тип.
Вместо да губи време да се ядосва, когато тя затръшна вратата след себе си. Мак потърси диктофона си и започна да записва данните.
— Рипли Тод — завърши той. — Заместник-шериф Рипли Тод, около двадесет и девет годишна, предполагам. Раздразнителна, подозрителна, пряма и малко цинична. Инцидентът се случи при физически допир. Здрависване. Лична реакция: изтръпване и загряване от мястото на допира нагоре до рамото на дясната ръка. Усилване на сърдечния ритъм и временно усещане за еуфория. Реакцията на шериф Тод не е изследвана. Но впечатленията ми са, че тя изпита подобно усещане, в резултат на което се ядоса и отрече.
Седна на страничната облегалка на дивана, размишлявайки:
— Ранните хипотези при предишните изследвания, текущите наблюдения и записаните данни показват, че Тод е една от преките наследнички на трите сестри. — Мак сви устни и изключи диктофона. — Бих казал, че мисълта за това определено не й е приятна.
През останалата част от следобеда и цялата нощ Мак успя да разопакова нещата си и да се настани. Преди да се огледа, всекидневната заприлича на високотехнологична лаборатория с мини гори и клавиатури, фотоапарати и сензори, подредени според предпочитанията му. Остана много малко място за маневриране, но той нямаше намерение да кани гости.
Премести оскъдната мебелировки в един от ъглите и провери всеки отделен елемент от оборудването. Когато най-накрая привърши, огънят в камината отдавна бе угаснал, а той умираше от глад.
Спомни си за пицарията, грабна палтото си и излезе. Навън бе почти непрогледен мрак. Лунната светлина бе съвсем слаба, а небето бе осеяно със звезди. Къщите на селото, което, доколкото си спомняше, бе на около половин километър на юг, едва се открояваха на светлината на стройните редици улични лампи.
Разочарован, погледна часовника си и изруга наум. Минаваше единадесет, а той се намираше в малко село, на малък остров. Нямаше да яде пица тази вечер.
Стомахът му упорито се бунтуваше. И друг път бе оставал гладен — често поради разсеяността си. Но не бе приятно.
Останал без надежда, се върна в къщата да потърси някакви провизии в кухнята. Може би в куфарчето му бе останало старо пакетче бонбони. Но във фризера улучи джакпота. Откри кутия с надпис „Мидена яхния“, с инструкция за затопляне и етикет на фирма „Три сестри“.
— Обичам Нел Тод! Неин роб съм! — Неописуемо доволен, сложи кутията в микровълновата фурна и я нагласи на посочената температура. Щом долови аромата, Мак извика от удоволствие.
Изяде цялата кутия и се изправи. Сит, освежен и отново възвърнал силите си, реши да се разходи по плажа. След две минути изрови джобното си фенерче.
Винаги бе обичал шума на морето, особено нощем, когато сякаш заглушаваше всичко наоколо. Студеният вятър ободряваше, а кадифеният мрак действаше успокояващо.
Докато вървеше, мислено си набеляза задачите, които му предстояха на следващия ден. Знаеше, че ще забрави ако не всичко, то поне по-голямата част, но въпреки това продължи.
Трябваше да се снабди с провизии, да прехвърли известна сума пари в местната банка — за удобство. Да си осигури телефонна връзка и пощенска кутия. Изгаряше от нетърпение да направи по-задълбочено проучване за произхода и историята на семейството на Рипли Тод.
Питаше се колко информация би могъл да изкопчи от Миа. Между нея и Рипли определено съществуваше напрежение. Любопитен бе да узнае каква е причината за това.
Трябваше да прекара повече време с двете заедно, въпреки че нямаше да е лесно да ги склони.
Леко изтръпване в гърба го накара да спре и бавно да се обърне.
Тя бе обгърната от сияние. Лека светла аура очертаваше цялото й тяло, лицето й, дългите кичури на косите й. Зелените й очи светеха като на котка в тъмнината. Наблюдаваше го съсредоточено и спокойно.
— Рипли! — Не беше лесно да го изплашат, но тя успя. — Мислех, че няма никой наоколо.
Обърна се с лице към нея. Усети, че въздухът около него леко трепна. Пясъкът под краката му се раздвижи. Една сълза, искряща като диамант, се търкулна по бузата й миг преди тя внезапно да изчезне.
Трета глава
Островът бе притихнал, бял и съвършен и Рипли си помисли, че прилича на огромна снежнобяла перла сред морето. Бурята, която бе бушувала през нощта, бе навяла сняг върху плажа, тревните площи и улиците. Дърветата, сякаш наметнати с хермелинови пелерини, се издигаха величествено — като на картина, а въздухът бе застинал. Тя съжали, че тази идилия трябва да бъде нарушена.