Зак вече се бе обадил на Дик Стабънс да изкара снегорина. Скоро светът отново щеше да се раздвижи. Но засега все още бе спокоен и тих. Гледката бе завладяваща.
Плажът бе покрит с няколко педи сняг и това бе единствената причина да се откаже от сутрешния си крос. Преметна през рамо сака със спортния си екип. Вдъхна от аромата на това, което снаха й печеше във фурната, и излезе от къщата. Засега, докато стигнеше до хотела, където се намираше фитнес клубът, островът бе изцяло неин.
От комините се издигаше дим. Прозорците на кухните светеха и тя си представи как зад тях бъркат овесена каша или пържат бекон. В тези топли, уютни къщи радостно танцуваха деца. Днес нямаше да ходят на училище. Щяха да се бият с топки, да строят снежни укрепления, да се пързалят с шейни и да пият горещ шоколад.
Някога и нейният живот бе така безгрижен!
С мъка се придвижи към селото, оставяйки диря след себе си. Небето бе бяло, сякаш се канеше да изсипе още няколко сантиметра, за да направи покривката по-дебела. „Все едно“, помисли си тя. След като прекараше един час в гимнастическия салон, щеше да се върне у дома да помогне на Зак да разчисти път за патрулната кола и за колата на Нел.
Когато навлезе в селото, погледна улицата и се намръщи. Тук снегът не бе така непокътнат, както очакваше и както й се искаше. Някой друг също бе излязъл рано и бе оставил тясна пъртина.
Това я подразни. Беше нещо като традиция, почти ритуал тя да бъде тази, която първа минава през натрупалия сняг в тази част на острова. Днес някой бе нарушил това и й бе отнел удоволствието. Ритна с крак в снега и продължи.
Пъртината водеше до каменния хотел в готически стил — „Омагьосаният хан“, където отиваше и тя.
„Навярно е клиент от континента — предположи. — Излязъл е рано от хотелската си стая, за да види как изглежда автентично село в Нова Англия, покрито със сняг.“ Нямаше право да го обвинява, но би могъл да изчака поне още час. Изкачи се по ниските стълби, изтупа снега от обувките си и влезе.
Махна с ръка на администратора, преметна чантата си и се затича по стълбите във фоайето, които водеха към втория етаж. Беше си платила да ползва съоръженията през целия сезон. Предпочиташе да тренира сама, а през лятото използваше морето за плувен басейн, така че не се налагаше да става официален член на клуба.
Зави наляво и се отправи към женската съблекалня. Доколкото си спомняше, тази седмица в хотела бяха отседнали малко хора. Повече от вероятно бе да ползва гимнастическия салон и басейна сама.
След като остави дрехите си в шкафчето, което бе отделено специално за нея, остана по черното спортно бюстие и клина и обу чорапите и маратонките си.
Настроението й отново се подобри при перспективата здравата да се поизпоти на уредите и да повдига тежести. Не обичаше бягащата пътечка и за общо раздвижване щеше да поплува в басейна.
Заобиколи съблекалнята и се отправи към вратата за фитнес залата. Преди да види, че не е сама, чу дрънчене на метал. Настроението й отново помръкна. Телевизорът бе пуснат на канал, който излъчваше забавно предаване. Докато тренираше, Рипли предпочиташе силна музика.
Но видя на уреда за коремни преси нещо, което определено привлече вниманието й. По-голямата част от тялото на мъжа бе скрита, но това, което се виждаше, бе превъзходно: дълги мускулести крака с равномерен тен, вече лъснали от пот, дълги ръце, добре оформени бицепси, които леко трептяха при повдигане и снишаване. Забеляза, че има маркови обувки, макар и поизтъркани. Тласкаше шестдесеткилограмовия лост с плавни, равномерни движения — все по-добре и по-добре.
Явно не тренираше от време на време, а редовно. Ако и останалата част от тялото му бе съразмерна с крайниците, би го намерила за неустоим.
Щом се налагаше да дели уредите с някого, добре че поне бе силен, мускулест и потен.
„Точно каквито харесвам“, със задоволство си помисли тя. Липсваха й мъже, липсваше й секс. Реши да погледне Мистър Фитнес отблизо и да види дали наистина е толкова съвършен.
Рипли грабна една хавлиена кърпа, преметна я през рамо и се отправи към него.
— Имате ли нужда от брояч? — започна тя и почти се задави, когато погледна надолу и видя лицето на Мак.
Той промърмори нещо и спусна лоста.
— Ей, как си? Хубав сняг наваля снощи, а?
— Да, наистина.
Разочарована, Рипли се обърна, за да започне със загрявката. Жалко! Тъкмо бе започнала да фантазира за Мистър Фитнес — и той се оказа самонадеяният доктор по паранормални явления.