— Чудесен клуб! — отбеляза той и леко изсумтя, докато отново повдигаше лоста. — Изненадах се да го намеря празен.
— По това време на годината хотелът няма много посетители. — Рипли му хвърли бегъл поглед. Не беше се обръснал и наболата брада правеше лицето на книжния червей още по-привлекателно. Изглеждаше секси. По дяволите — беше страхотен!
— Станахте ли член на клуба? — попита го тя.
— Да. По дяволите, обърках броенето! — Закачи лоста на стойката и изправи гръб. — Редовно ли тренирате тук?
— Не, имам уреди у дома — гири, боксова круша. Но когато не мога да тичам сутрин, обичам да ползвам тези неща тук и басейна. Гледате ли тази глупост?
Той нагласи тежестта и налягането на друг уред и погледна към телевизора:
— Без особен интерес.
Рипли го изключи, докато Мак започваше упражнение за мускулите на прасците. Пусна музика толкова силно, че не можеше да се води разговор.
Без да реагира. Мак продължи заниманията си, а Рипли се зае със своите. Наблюдаваше я с крайчеца на окото си. Обикновено не зяпаше жените във фитнес клубовете — не бе особено любезно. Но все пак беше мъж, бяха сами, а тя имаше красиво, стегнато тяло. Жалко, че бе толкова твърдоглава.
Сети се за онова, което бе видял на плажа преди две нощи. Приличаше на Рипли. Разбира се, че не бе тя, ала очите й бяха почти същите — проницателни, наситено зелени. Но жената, видението или каквото и да бе там, на плажа, нямаше толкова стегнато, тренирано тяло. А косите й, макар и дълги и тъмни, бяха къдрави, докато тези на Рипли бяха съвсем прави. Лицето, въпреки че имаше известна прилика, бе по-спокойно, тъжно и овално. Освен това не вярваше, че Рипли Тод би стояла, ридаейки, на тъмния плаж, а после би изчезнала във въздуха…
По всяка вероятност бе видял една от сестрите. Беше направил доста подробно проучване за тях и би се обзаложил, че е онази, която е носела името Земя.
Все пак заместник-шериф Тод имаше нещо общо с всичко това — беше напълно сигурен.
Не знаеше само как да проникне през твърдата обвивка, която си бе изградила. Тъй като възнамеряваше да направи точно това, не бе съвпадение, че едновременно решиха да вдигат тежести.
Тя започна с най-леките.
Бяха доста близо един до друг и въпреки силната музика, можеше да говори, без да вика като побъркан:
— Каква е храната в ресторанта?
— Има два ресторанта. Чудесна! В луксозния е скъпа.
— Какво ще кажеш за една закуска? Аз черпя.
Рипли го погледна предизвикателно:
— Благодаря, но трябва да се връщам у дома.
Мак забеляза, че погледът й се спря върху тежестите му. Беше взел двадесеткилограмови, а нейните бяха по десет. Повдигаха ги в синхрон, в такт с музиката.
— Инсталирах оборудването си — вметна той между другото, когато и двамата свършиха с упражнението. — Трябва да наминеш да го видиш.
— И защо да си правя труда?
— Просто от любопитство. Ако си притеснена от това, което се случи миналия път, обещавам да не те докосвам.
— Не съм притеснена от нищо.
В гласа й се долови хаплива нотка, която бе недвусмислено предупреждение да не си прави шеги с нея. Някои жени се гордееха с външния си вид, други — с интелекта си, а тя — със заядливия си нрав.
— Не мога да те виня, че не желаеш да дойдеш и дори да разговаряш с мен за това. — Усмивката му се върна, искрена и престорено глуповата. — Понякога забравям, че другите хора не са свикнали с паранормалните явления — те ги плашат.
— Мислиш, че се боя? — Рипли скръцна със зъби и продължи упражненията си. — Не ме плашиш, Бук, нито пък глупавите ти играчки.
— Радвам се да го чуя. — Гласът му прозвуча весело, а изражението му издаде задоволство. Приключи с упражненията на тепиха, изправи се и отиде до уреда за оформяне на бицепсите. — Разтревожих се, когато буквално изхвърча от къщата.
— Не съм изхвърчала — сопна се тя и започна серия упражнения за трицепсите. — Просто си тръгнах.
— Както и да е.
— Имах работа.
— Добре.
Рипли си пое дъх и си представи какво би се случило с тъпата му усмивка, ако размажеше с юмрук физиономията му.
— Ти, приятелче, може и да си богат без особен труд, но аз трябва да работя, за да се издържам.
— Разбира се. Ако не се притесняваш заради високата стойност на енергията онзи ден, наистина бих искал отново да дойдеш. Сега, когато цялата ми техника е инсталирана и работи, бихме могли да пресъздадем събитието или да проверим дали може да се повтори.
— Не ме интересува.
— Ще заплатя загубеното ти време.
— Нямам нужда от парите ти.
— Това не го прави по-малко полезно. Помисли си. — Мак реши да прекъсне упражненията си и да й даде възможност наистина да помисли. — Между другото — добави, докато преместваше тежестите — имаш стегнат корем.