Топката я удари силно по тила. Неслучайно бе станал звездата на местния отбор по софтбол.
Рипли бавно се обърна и видя лъчезарната му усмивка.
— Играе ти се, а?
Отстъпи встрани и грабна в ръка шепа сняг. В мига, когато Зак се наведе да приготви нова топка, тя го улучи между очите. Имаше толкова силен замах, че човек трябваше да е невероятно бърз бегач или глупак, за да се изпречи на пътя й, когато се готви да хвърли.
Дълго се замерваха със снежни топки през наполовина почистената пътека, разменяха си обиди и подигравки.
Когато Нел се показа на вратата, чистата снежна покривка на поляната бе набраздена от мръсни пътечки и издълбана на местата, където се бяха търкаляли. Люси с радостен лай се шмугна през вратата и се включи в играта.
Развеселена, Нел скръсти ръце, за да ги запази от студа, и застана на верандата.
— Хей, хлапета, я по-добре влизайте вътре и се почистете, иначе ще закъснеете за училище — извика им тя.
Сякаш се бяха наговорили, братът и сестрата реагираха едновременно по един и същи начин. Две снежни топки улучиха Нел и писъкът, който последва, накара Рипли да се засмее така силно, че се отпусна на колене, а Люси скочи върху нея.
— О! — Усмивката на Зак изчезна, когато видя, че очите на съпругата му проблеснаха заплашително. — Извинявай, скъпа. Беше просто рефлекс.
— Ще ти дам аз един рефлекс. Голяма утеха е да знам, че целият полицейски екип на острова стреля по невъоръжени. — Нел подсмръкна и предизвикателно повдигна брадичката си. — Искам пътеката да бъде почистена, а също и колата ми, ако прекъснеш веселата си детска игра за миг. — Прибра се вътре, затръшвайки вратата.
— Ах! — възкликна Рипли и отново избухна в смях. — Изглежда, довечера ще те изхвърлят да спиш на канапето.
— Не е злопаметна. — Но Зак потръпна и се приведе. — Отивам да се погрижа за колата й.
— Държат те под чехъл, а?
Той само я стрелна с поглед:
— Ще те доубия по-късно.
Рипли се изправи, но не престана да се кикоти, а брат й и Люси си проправиха път през снега към задната част на къщата. „Нищо — помисли си тя — не може да оправи настроението ми така, както една хубава битка със снежни топки.“ Веднага щом привършеше с почистването на пътеката, щеше да се прибере и да се извини на Нел. Беше очаквала да прояви малко повече чувство за хумор. Какво чак толкова имаше в малко бой със снежни топки между приятели? Изтупа се от снега, взе лопатата и тогава до ушите й достигна вик от болка и яростен лай.
Влачейки лопатата след себе си, Рипли се втурна към задната част на къщата. Когато зави зад ъгъла, бе посрещната от лице, изцяло покрито със сняг. Ахна от изненада и също бе обсипана от купища сняг. Докато плюеше и бършеше лицето си, видя брат си, покрит до раменете със сняг. До него бе застанала Нел — със самодоволна усмивка и две празни кофи в ръце. Удари ги една в друга, за да изтръска останалия сняг.
— Това се казва рефлекс — каза тя и кимна.
— Господи! — Рипли се опита да почисти врата си, който се бе напълнил със сняг, студен и мокър. — Бива си я.
Успя да запази доброто си настроение през по-голямата част от деня. Може би щеше да го запази, ако Денис Рипли не бе влязъл, тътрейки крака, в полицейския участък.
— Как е моят любим престъпник?
С него винаги й бе забавно и Рипли вдигна краката си на бюрото и се подготви да гледа поредното му шоу.
— Идвам да се извиня, че ти причиних неприятности, да ти благодаря, че ме върна обратно в училище, и така нататък.
— Господи, Ден! — Рипли посегна да избърше въображаема сълза. — Трогната съм.
Той леко се усмихна:
— Мама ме накара. Дадоха ми два дни наказание и трябва да напиша съчинение на тема отговорност и честност.
— Съчинение? Това ли е най-лошото?
— Да. — Момчето се тръшна на стола срещу нея и дълбоко въздъхна. — Мисля, че беше много глупаво от моя страна.
— И аз мисля така.
— Няма смисъл да се бяга от училище през зимата — добави то.
— Без коментар. Какво стана с теста по история?
— Издържах го.
— Нали не се шегуваш? Голямо магаре си, Ден.
— Е, не беше чак толкова труден, колкото си мислех. И мама не ми се кара толкова, колкото очаквах. Татко — също. Само ми изнесоха лекция.
— Охо! — Рипли артистично потръпна и му се усмихна. — Само не и лекция!
— Мога да използвам голяма част от нея в съчиненията си. Мисля, че ми беше от полза.
— Кажи ми какво научи.
— Е, освен че когато кръшкаш през зимата, ушите ти измръзват, научих, че е по-добре да изпълниш задължението си, защото в повечето случаи тогава ще имаш по-малко неприятности.
— В повечето случаи — съгласи се Рипли и от симпатия към него стана да му направи чаша горещ шоколад.