Рипли се усмихна и се почувства по-добре.
— Не мога да те затапя, Мак.
— Аз също. Искаш ли… — Той не довърши, защото телефонът иззвъня, а само вяло се огледа наоколо.
— Може би търсят мен — предположи Рипли, за да му помогне.
— Да. Кой телефон звъни? Сигурно онзи в спалнята — реши Мак и се отправи натам.
Тя се наведе и посегна да вземе палтото си. Може би бе най-добре да се измъкне, докато е зает. После го чу да разговаря с някого на испански.
Рипли се запита защо ли говоренето на чужд език й се струва толкова възбуждащо. Остави палтото там, където си беше, и неочаквано се запъти към спалнята.
Мак стоеше до леглото и сега очилата му висяха, закачени на предния джоб на джинсите. Леглото беше оправено. Уважаваше мъже, които имат навика да застилат. Навсякъде се виждаха купчини книги. Докато разговаряше, Мак се разхождаше из стаята и Рипли забеляза, че е без обувки, а само по дебели чорапи. Единият бе черен, другият — тъмносин, което я накара да се усмихне.
Говореше много бързо. За нея думите му бяха поток от неразбираеми словоизлияния с очарователен акцент.
Рипли наведе глава встрани. Мак явно бе съсредоточен, но не върху произношението на думите на испански. Говореше напълно свободно. После потърси нещо, потупвайки пуловера си с една ръка.
— В предния десен джоб са — обади се Рипли и го накара да се обърне към нея, примигвайки. — Очилата ли търсиш?
— О, не. Que? Uno momento. Защо нямам подръка химикалка?
Рипли се приближи до нощното шкафче и взе една от оставените там три химикалки. Но той все още се оглеждаше наоколо, което й подсказа да му подаде и бележник.
— Благодаря. Не знам защо винаги… Como? St, si.
Мак седна на ръба на леглото и започна бързо да записва нещо. След като вече се бе намесила, Рипли не виждаше причина да спре дотук. Надникна в записките, които водеше, но отново бе разстроена, защото той стенографираше.
„Може би на испански“, реши тя и използва възможността да огледа спалнята му.
Не се виждаха много разхвърляни дрехи, защото нямаше място от многобройните книги, списания и хартийки. Не забеляза никакви снимки, което й се стори много лошо. Върху скрина имаше няколко дребни монети и медал с образа на свети Кристофър. Рипли си спомни за дрънкулките в жабката на колата и си помисли колко ли още места е покорил.
Имаше и нож „Ледърман“, комплект малки отвертки, няколко пластмасови и метални дреболии с неизвестно предназначение и черен камък, гладък като стъкло. Докосна го, но долови леки вибрации и реши повече да не посяга към него.
Когато се обърна. Мак все още седеше на ръба на леглото. Беше затворил телефона и гледаше втренчено в една точка с тревожен и замечтан израз.
Леко се покашля, за да привлече вниманието му:
— Не знаех, че говориш испански.
— Мм.
— Лоши новини?
— А? Не. Напротив — интересни. Обади се колега от Коста Рика. Мисли, че е попаднал по следите на ИБО.
— Какво е това?
— О, ИБО означава извънземен биологичен обект.
— Малко зелено човече?
— Разбира се. — Мак остави настрана записките си. — Така казват всички вещици, яхнали метли, които съм включил в записките си.
— Ха!
— Е, звучи обещаващо. Ще видим как ще се развият събитията. Впрочем ако не друго, това поне те накара да дойдеш в спалнята ми.
— Не си толкова завеян, колкото изглеждаш.
— Само понякога. — Мак потупа с ръка леглото до себе си.
— Примамливо предложение, но съм пас. Време е да се прибирам.
— Защо не вечеряме заедно? — Свали очилата си и грижливо ги постави на леглото. — Някъде навън. Да отидем да хапнем. Не е ли време за вечеря?
— Време е, предполагам. Махни очилата от леглото. Може да седнеш върху тях.
— Добре. — Мак ги взе и ги сложи на нощното шкафче. — Как успя да предвидиш това?
— Просто предположих. Имаш ли нещо против, ако се обадя у дома, за да предупредя, че няма да се прибера за вечеря?
— Заповядай, обади се. — Когато Рипли пристъпи към телефона, Мак я хвана за ръка, обърна я към себе си и я прегърна, както беше застанала между краката му. — Бих искал да обсъдим отказването от целувките, за което спомена. Освен това мисля, че щом си дошла да се извиняваш, би трябвало да ме целунеш.
— Ще си помисля. — Вдигна телефонната слушалка и задържа погледа си върху него, докато бързо размени няколко думи със Зак и отново я остави на мястото й. — Добре, работата е уредена. Сложи ръцете си на леглото и ги дръж там. Никакви докосвания, никакви прегръдки!
— Много си строга, но щом казваш, съгласен съм — отвърна Мак и сложи дланите си на леглото.