— Сутринта използвах невидима каишка. — Рипли обхвана коленете си с ръце. — Господи, какъв ден! Да имаше поне няколкостотин такива.
— Наистина. Не ми се стоеше вкъщи. Списъкът с нещата, които трябва да свърша, е безкраен, но просто избягах.
— Могат да почакат.
— Ще се наложи.
Тъй като Нел продължаваше да се взира в нея, Рипли побутна надолу слънчевите си очила и погледна над тях.
— Какво има?
— Нищо. Изглеждаш ми… доволна от себе си — отбеляза Нел. — Не сме се виждали много често през изминалите две седмици, но при всяка от малкото ни срещи ми се струваш все по-щастлива.
— Така ли? Е, животът е хубав.
— Аха. Прекарваш доста време с Макалистър Бук.
Рипли очерта няколко малки завъртулки в пясъка.
— Това ли е деликатният начин да ме попиташ дали го правим?
— Не. — Нел изчака известно време и попита: — Е, правите ли го?
— Не, все още не. — Рипли със задоволство се облегна назад и зарови лакти в пясъка. — Тази прелюдия към секса ми харесва повече, отколкото предполагах. Винаги съм смятала, че ако ти се танцува, просто ставаш и танцуваш. Но…
— Романтичната връзка също е вид танц.
Рипли я стрелна с поглед:
— Не съм казала, че между нас има романтична връзка. Не разменяме сърчица, цветя и влюбени погледи. Той е интересен мъж, с когото ми е приятно да се забавлявам… стига да не е тръгнал на лов за духове. Ходил е къде ли не, дори на места, за чието съществуване не предполагах. — „Знае и коя е столицата на Лихтенщайн“, спомни си тя. — Завършил е колеж на шестнадесет години — продължи разпалено. — Забележителен ум, не мислиш ли? И все пак се интересува и от нормални неща, например филми и бейзбол. Искам да кажа: не е надменен по отношение на… как се наричаше, масовата култура.
— Не е интелектуален сноб — отбеляза Нел, която преливаше от задоволство.
— Точно така. Пада си по Роки и Булуинкъл и слуша популярна музика. Като че ли мозъкът му има огромен капацитет и може да побере едновременно неща от рода на „E=mc2“, и „Голите госпожици“. Освен това е истински атлет, плува страхотно, но понякога е толкова разсеян, че сам се настъпва. Комбинацията ми се струва много сладка.
Нел отново понечи да подхвърли някаква реплика, но Рипли побърза да продължи:
— Наистина е и технически гений, което ми харесва. Поправи слушалките ми, когато се канех да ги хвърля. А онзи ден… — Намръщи се, когато видя широката усмивка на Нел. — Какво толкова смешно има?
— Здравата си хлътнала.
— О, моля те, що за дума е това? — Рипли нервно подсмръкна и кръстоса крака. — Хлътнала! Боже мой!
— Това чувство ми е познато и мисля, че е чудесно.
— Ти си непоправима романтичка, Нел. Просто излизаме заедно. Отношенията ни ще вървят, докато не започне да ме притиска с въпроси за магиите. После ще се върне в Ню Йорк да пише книга, статии или каквото и да е. Не сме вързани един за друг.
— Щом казваш. Но през всичките месеци, откакто съм на острова, не съм те виждала да прекарваш толкова време с никого и да си толкова щастлива.
— Е, той много ми харесва! — Рипли отново се изправи и сви рамене. — И силно ме привлича.
— Влюбена си — промърмори Нел под носа си.
— Я млъквай!
— Защо не го доведеш на вечеря?
— А?
— Покани го тази вечер у дома на вечеря.
— Защо?
— Защото ще приготвя любимото ястие на Зак и ще има предостатъчно.
— Значи ще ядем печено по американски? — Устата на Рипли се напълни със слюнка.
— Сигурна съм, че Мак ще се радва да хапне домашно приготвена храна, вместо да си купи готова, да се нахрани в ресторант или да притопли някой от полуфабрикатите, които доставям по домовете. — Нел се изправи и изтупа пясъка от панталона си.
— Разбира се, че обича да си похапва. Нел, нали не възнамеряваш да се пробваш в сватосване?
Нел я погледна с невинните си сини очи:
— Изобщо нямам такова намерение. Покани го в шест и половина и ми кажи, ако този час не е подходящ. — Плесна с ръце, повика Люси и се отправи към къщата. Имаше да върши толкова много неща, а времето й бе ограничено.
— Няма да правя магия.
Миа наведе глава встрани и се усмихна приветливо, докато Нел намръщено гледаше към картофа, който белеше в момента.
— Тогава защо ме помоли да дойда и да обсъдим плановете ти за днешната вечеря?
— Защото се възхищавам на вкуса ти.
— Опитай пак.
— Ти познаваш Рипли по-добре от мен.
— Продължавай.
— О, добре. — С гримаса на досада Нел посегна към друг картоф. — Това не е магия. Не бива, нали? — добави и погледна Миа отстрани.
— Наистина не бива. Освен това нямаш съгласието на нито едната от двете страни, а да влияеш върху чужд живот означава да прекрачиш границата.