Выбрать главу

— Знам това. — За миг Нел отпусна рамене. — Дори и да имаш най-добри намерения? — Твърдението й прозвуча като въпрос, въпреки че знаеше отговора. — Рипли изглежда толкова щастлива! Сама ще се убедиш в това. Би трябвало да я чуеш как говори за него. Направо го превъзнася.

— Заместник-шериф Тод да превъзнася някого? — засмя се Миа с ирония. — Заслужава си да се види.

— Превъзнася го и това ми допада. Искам само мъничко да й помогна. Не с магия — бързо добави Нел, преди Миа да успее да каже нещо. — Само една приятна семейна вечеря. Като добавя малко от това, малко от онова — просто за кураж… нещо, което да свали бариерите поне донякъде…

— А ако видят това, което е необходимо, и почувстват това, което трябва, можеш ли да бъдеш сигурна, че… помощта ти няма да бъде в погрешна посока?

— Толкова ме обезкуражаваш с практичните си забележки! Особено когато си права. Не е лесно да се въздържиш да приложиш дарбата си.

— Силата, която имаш, е и отговорност. Ако не беше така, тя не би означавала нищо. Самата ти си влюбена — напомни й Миа. — Все още си в плен на тези блянове и ти се иска да видиш всички щастливо задомени.

— Да беше я чула как разпалено говори за него, без да се усети. — Нел поклати глава и почисти обелените зеленчуци. — Почти е влюбена, а не го осъзнава.

Миа за миг изпита задоволство и завист при мисълта, че приятелката й от детинство си пада по някого.

— Но ако го осъзнае, ако й помогнеш да разбере какво става вътре в нея, може би ще го потисне, преди да е хлътнала. Би било типично в нейния стил.

— Отново си права. Жалко! Кажи ми какво мислиш за Мак. Разговаряла си с него повече от мен.

— Мисля, че е много умен, много проницателен и сериозен. Не иска да притеснява Рипли с проучването си, защото знае, че така ще я отблъсне. Затова търси обиколни пътища към нея. — Миа се приближи до буркана със сладки и бръкна вътре. — Шоколадови бисквити? Не мога да им устоя.

— Това е пресметливост. — Нел машинално се отправи към печката, за да направи чай. — Ако я използва…

— Почакай. — Миа вдигна пръст и преглътна. — Разбира се, че я използва. Това невинаги е нередно. Рипли отказва да му съдейства пряко и той е принуден да търси заобиколен начин да се добере до нея. Нима е длъжен да забрави за способностите й, защото тя ги отрича, Нел?

— Не е редно да прекарва времето си с нея, да си играе с чувствата й.

— Не съм казала нищо подобно и не мисля, че е така. Твърде добре възпитан е. И мисля, че освен умен, е и много добър човек.

Нел въздъхна:

— Да, и аз съм на същото мнение.

— Мисля, че тя доста го привлича, въпреки че се държи предизвикателно, оскърбително и се преструва на коравосърдечна.

Нел кимна:

— Разбирам. И ти държиш на нея, въпреки тези факти.

— Някога държах на нея — равнодушно отбеляза Миа. — Чайникът ти кипна.

— Тя също държи на теб. И двете държите една на друга, независимо какво става помежду ви.

Нел се обърна, за да се заеме с чая, и пропусна да види сантименталния израз по лицето на Миа.

— Отново ще си има работа с мен и аз — с нея. Докато не приеме факта каква е, коя е и какво е предопределението й. Ти имаш страхове, тя — също. Всички ги имаме.

— Ти от какво се страхуваш? — Веднага щом зададе въпроса си, Нел се обърна. — Извинявай, но винаги когато те погледна, виждам у теб само изключителна самоувереност.

— Страхувам се от ново любовно разочарование, не съм сигурна дали бих могла да го преживея. Предпочитам да бъда сама, отколкото отново да изпитам болка.

Това откровение накара Нел дълбоко в сърцето си също да почувства болка.

— Толкова много ли го обичаше?

— Да. — Само споменаването за това бе мъчително за Миа. — Бях готова на всичко за него. Затова е опасно да помагаш на Рипли. Макалистър е част от съдбата й.

— Видяла си, че е така?

— Да. Позволено е да надникнеш, без да оказваш влияние. Свързани са един с друг. Но какво ще правят си е лично техен избор.

С логиката на Миа не можеше да се спори. Но… нямаше причина Нел да не избере розови свещи за масата, без да изписва върху тях магически символи. Цветът, който се използваше за любовните магии, щеше да бъде чисто съвпадение.

Вече бе посадила розмарин в сандъче на перваза на прозореца, разбира се, за да го използва за подправка при готвене и да абсорбира отрицателната енергия. Истина бе, че тази специална билка се използваше при любовните магии, но това не бе от особено значение, както и розовият кварц, поставен в купа, и аметистите, които стимулираха интуицията. Не беше като да направи магически амулет.

Беше решила да сервира в порцелановия сервиз на бабата на Зак и Рипли и да използва за аранжировка сребърните свещници, които бе изровила преди няколко седмици и бе излъскала до блясък, стара дантелена покривка, вероятно сватбен подарък, и ваза с цветя, които се надяваше да прогонят зимната меланхолия.