— Нищо особено, но ми мина през ум, че аз бих могла да направя нещо за теб.
— Цялата съм в слух. — Висока и стройна, Миа се приближи към масата и седна.
Рипли забеляза, че е с онези обувки с тънки като игла високи токчета, които много обичаше. Никога нямаше да проумее защо някои хора подлагат невинните си крака на такова мъчение, без някой да е опрял пистолет в главата им. Отчупи още едно парче от хлебчето и го сдъвка.
— Ти загуби наемателката си, когато Нел се омъжи за Зак. Казах си, че не е нужно да мислиш на кого да дадеш под наем жълтата къща, защото смятам да си потърся самостоятелно жилище и бих могла да ти помогна.
— Наистина звучи интересно. — Заинтригувана, Миа си отчупи парченце от хлебчето на Рипли.
— Ще си плащам, разбира се.
Миа не й обърна внимание, а спокойно сдъвка залъка.
— У вас май е малко пренаселено, а?
— Къщата е голяма. — Рипли сви рамене с престорено нехайство, а после премести хлебчето, за да не може Миа да го достигне. — Но ти имаш чудесна къщичка, която случайно е свободна. Мъничка е, но аз не се нуждае от по-голяма. Бих се съгласила да я взема и на изплащане.
— Какво ще вземаш на изплащане? — Нел се върна и се запъти към хладилника, за да извади продукти за сандвича, който й бяха поръчали.
— За жълтата къщичка — отвърна и Миа. — Рипли си търси самостоятелно жилище.
— О, но… — Нел се обърна. — Ти имаш собствен дом. Заедно с нас.
— Нека да не правим от това проблем. — Беше твърде късно да съжалява, че не бе поискала да разговаря с Миа насаме. — Просто си мислех, че би било хубаво да имам свое жилище, и тъй като Миа има едно, което отчаяно се нуждае от стопанин…
— Напротив! — спокойно отвърна Миа. — Нямам нужда от наемател, нито пък собствеността ми — от стопанин.
— Отказваш да ти направя услуга? — Рипли повдигна рамене. — Твоя си работа.
— Много мило от твоя страна, че си се загрижила за мен — каза Миа със сладък глас. — Това винаги е лош знак. Но преди десет минути сключих договор с наемател за къщата.
— По дяволите! Ти беше в офиса си, но Нел не ми каза, че си с някого.
— Уредих го по телефона — продължи Миа. — С един човек от Ню Йорк. Доктор. Подписахме договор за три месеца по факса. Надявам се, че това те успокоява.
Рипли не успя достатъчно бързо да прикрие раздразнението си:
— Казах ти, че си е твоя работа. Какво, по дяволите, ще прави един доктор три месеца на Трий Систърс? Имаме си лекар на острова.
— Не е лекар. Доктор по философия е. И щом толкова се интересуваш, идва тук, за да работи. Доктор Бук е изследовател на паранормални явления и няма търпение да прекара известно време на остров, създаден от магьосници.
— Шибан отворко!
— Винаги кратка и ясна. — Развеселена, Миа се изправи. — Е, нямам повече работа тук. Трябва да отида да видя дали мога да доставя радост на някого друг. — Отправи се към вратата, но спря за миг и се обърна. — Впрочем той ще пристигне утре. Сигурна съм, че би се радвал да се запознае с теб, Рипли.
— О, дръж този психясал ловец на духове далеч от мен, по дяволите! — Рипли захапа сметановия еклер. — Тя ще доизяде това.
— Не бързай да си тръгваш! — Нел вдигна таблата с поръчката. — Пег идва след пет минути. Искам да си поговорим.
— Трябва да патрулирам.
— Почакай само минута.
— По дяволите, почти развали апетита ми! — оплака се Рипли, но успя да изяде еклера си.
След петнадесет минути тя отново бе навън, а Нел крачеше плътно до нея.
— Трябва да поговорим за това.
— Виж, Нел, не е толкова важно. Просто си мислех…
— Да, мислеше си. — Нел придърпа плетената си шапка над ушите. — А не си казала нищо нито на мен, нито на Зак. Искам да знам защо искаш да се изнесеш от собствения си дом.
— Добре, добре. — Рипли сложи слънчевите си очила, приведе се леко и двете се отправиха надолу по главната улица към полицейския участък. — Просто мисля, че когато хората се оженят, имат нужда да бъдат сами.
— Къщата е голяма. Няма да си пречим. Ако беше домошарка, бих могла да разбера, че се чувстваш изместена, защото аз прекарвам толкова много време в кухнята.
— Това е най-малкото ми притеснение.
— Разбира се. Ти не готвиш. Надявам се, че не мислиш, че ми е неприятно да готвя и за теб.
— Не, не мисля. Наистина съм ти благодарна, Нел.
— Да не би да е, защото ставам толкова рано?
— Не.
— Защото заех една от резервните спални за офис на фирма „Три сестри“?
— Не, и без това никой не я ползва. — Рипли се почувства ловко притисната до стената. — Виж, не става въпрос за готвенето и за резервните стаи или за странния ти навик да ставаш преди изгрев — слънце, а за това, че правите секс.