Чашите за вино също бяха сватбен подарък и гранатовите им столчета си подхождаха с бледорозовите свещи и с шарките на розови пъпки върху порцелановия сервиз.
Нел бе толкова увлечена в работата си, че подскочи, когато Зак се появи ненадейно зад нея и обви ръце около кръста й.
— Много е красиво. — Потърка устни в косите й. — Масата не е изглеждала така… като си помисля, никога не съм я виждал да изглежда така.
— Искам всичко да бъде идеално.
— Не виждам как би могла да изглежда по-добре или да ухае по-хубаво. Почти бях готов да падна на колене и да сипя възхвали, когато минавах покрай кухнята. Защо Рип не ти помага, нали всичко това е за нейната среща?
— Изгоних я преди около половин час. Само ми се пречкаше. Ти — също. — Нел се обърна и бързо го целуна.
— Помислих си, че имаш нужда от дегустатор за онези вкуснотии в кухнята.
— Не.
— Твърде късно е. — Зак й се усмихна. — Чудесни са!
— Зак, по дяволите, бях ги подредила!
— Погрижих се да няма празни места — каза той, докато я следваше към кухнята.
— Долу ръцете от храната, иначе няма да направя говеждо задушено от остатъците!
— Нел, скъпа, това е твърде жестоко.
— Недей да се сърдиш. А сега дай да те погледна. — Отдръпна се назад и го огледа от главата до петите. — Боже мой, истински красавец си, шериф Тод!
Зак пъхна пръста си в колана на панталона й.
— Ела насам и го повтори.
Нел се приближи и тъкмо повдигаше устни към неговите, когато на външната врата се почука.
— Той е. — Освободи се от прегръдките на Зак и свали престилката.
— Хей, върни се! Рипли може да отвори.
— Не, не може. Тя трябва да влезе с достойнство. О, просто… — Нел махна с ръка и се запъти към вратата. — Иди да пуснеш някаква музика.
Мак носеше вино и цветя и заслужи одобрението на Нел. Три пъти докосна ръката на Рипли, докато с наслада хапнаха от ордьоврите във всекидневната. Явно на всички им бе приятно, както й се искаше, и разговаряха непринудено, както се бе надявала. Докато ги наблюдаваше заедно един до друг, Нел изпита приятна топлина. Когато се настаниха в трапезарията, вече се чувстваше предоволна от себе си.
— От всички места, които си посетил, кое е любимото ти?
— Там, където съм в момента, е любимото ми място. Трий Систърс е съвършено кътче.
— А жителите му са доста дружелюбни — добави Зак.
— Наистина. — Мак се усмихна на Рипли. — По-голямата част от тях.
— Наскоро забранихме изяждането на изследователи и журналисти. — Рипли набоде картоф. — По-голямата част от нас спазват това.
— Имах късмет да направя няколко интересни интервюта. С Лулу и семейство Мейси.
— Говорил си с Лулу? — прекъсна го Рипли.
— Мм. Тя беше една от първите в списъка ми. Живее на острова от дълго време, но не е родена тук, а и е в близки отношения с Миа. Стори ми се интересно, че приема метафизичното съвсем спокойно. Като че ли за нея дарбата на Миа винаги е била нещо естествено, каквото е например цветът на косата на едно дете за неговите родители. При теб е различно — обърна се той към Нел. — Разбрала си, че притежаваш дарба едва когато си пораснала.
— Предполагам, че е така. — Нел нямаше нищо против този разговор. Дори би й било приятно да поговори с някого на тази тема на интелектуално, научно ниво. Но забеляза предупреждението на Рипли и любезно попита: — Искаш ли още малко от печеното?
— Благодаря, превъзходно е. Зак, можеш ли да ми отделиш малко от времето си? Искам да узная как виждаш нещата като човек, който е прекарал тук целия си живот и се е оженил за жена, притежаваща особена дарба.
— Разбира се. Имам плаващо работно време. — Забеляза реакцията на сестра си, но проблемът си бе неин. — Ще откриеш, че малцина сред нас мислят за историята на острова в ежедневния си живот. Запазваме я за туристите. Повечето от хората просто живеят тук.
— Това е една от гледните ми точки. Вие живеете тук, работите, създавате и поддържате нормален живот.
— Нормални сме — тихо каза Рипли.
— Точно така. — Мак вдигна чашата с вино и я изгледа хладно. — Дарбата не променя и не би трябвало да променя елементарните човешки потребности — дом, семейство, любов, финансова стабилност. Близките взаимоотношения между Лулу и Миа не се основават на това каква е Миа, а коя е. — Погледна към Зак. — И ти не си се оженил за Нел, защото е магьосница или въпреки това, а просто защото е Нел.