— Той е част от всичко това — тихо каза Миа. — Много добре го знаеш. Изпитвам нещо към него. Не е сексуално влечение — побърза да добави. — Искрена симпатия. Приятелска топлота. Ако беше нещо повече, щях да действам. Но той не е за мен. — Произнесе последните думи многозначително. — Това, което ти чувстваш към него, е различно и те обезпокоява. Ако беше само сексуално привличане, вече да сте преспали.
— Откъде знаеш, че не сме? — В отговор на дяволитата усмивка на Миа Рипли изруга. — Това няма никакво значение.
— Напротив. Ти ще направиш своя избор, когато настъпи моментът. Ще поканя и Нел да дойде с нас, ако желае. — Миа отвори вратата на колата, докато Рипли кипеше от яд. — Разбира се, ти също си добре дошла.
— Ако исках да участвам в цирково представление, щях да се науча да жонглирам.
— Изборът е твой, както вече казах. — Миа влезе в колата и свали стъклото на прозореца. — Той е изключителен мъж, Рипли. Завиждам ти.
Тези думи накараха Рипли да остане с отворена уста, докато Миа потегли.
Когато Рипли се върна, Мак вече опаковаше апаратурата си. Беше свършил повече от заплануваното за деня, но възнамеряваше да се върне отново при по-благоприятна атмосфера. Трябваше да направи някои поправки и да се погрижи за себе си.
Когато сянката на Рипли се мерна на входа на пещерата, той пъхна уреда в калъфа му.
— Опита се да я разубедиш относно срещата ни?
— Точно така.
— Обеща да се въздържаш от намеса в работата ми.
— Това е различно.
— Защо не ми кажеш какво разбираш под намеса!
— Добре, знам, че си ядосан. Съжалявам, но нямам намерение да държа езика си зад зъбите, когато някой… някой, когото познавам, взема решение под влиянието на емоции. Не е честно.
— Мислиш, че ще се опитам да извлека полза от това, което я измъчва?
— А не е ли така?
За миг Мак остана безмълвен и сви рамене:
— Не знам. Има няколко дни да промени решението си.
— Тя обеща и ще спази обещанието си, както винаги.
— Ти — също. Вие сте като две части от един и същи пъзел. Какво е причинило отчуждението помежду ви?
— Това е стара история.
— Не, не е. Тя страда и ти си загрижена за нея. Наблюдавах те. Би я защитила, ако можеше. — Взе две от чантите и се изправи. — Така е и с Нел. Служиш като щит за всеки, на когото държиш. Кой се грижи за теб, Рипли?
— Мога и сама да се грижа за себе си.
— Не се съмнявам, но не е там работата. Те държат на теб и не знаеш как да се справиш с това.
— Не ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш с какво мога да се справя.
— Познавал съм те през целия си живот.
Рипли протегна ръка, за да го спре, преди да излезе:
— Какво трябва да означава това?
— Веднъж те попитах за сънищата ти. Някой ден ще ти разкажа за моите.
„Той ми е внушил тези сънища“, каза си Рипли, докато отново се унасяше. Знаеше, че изживяването е сън, но това не го правеше по-поносимо.
Намираше се на плажа, където бушуваше буря. Тази буря бе нейната ярост. Имаше и други около нея, но ги виждаше само като светлини и сенки. От едната й страна бе любовта, от другата — черна бездна. Небето бе раздрано от светкавица, която се заби в земята като сребристо острие. Светът около нея бе обзет от лудост, чийто вкус й се струваше примамлив.
„Изборът е твой, сега и завинаги“!
Почувства внезапен прилив на сила. Изборът — сега и завинаги! Можеше да посегне и да хване подадената ръка, която бе мост към светлината. Или да остане в мрак. Почувства жажда.
Рипли се събуди, но виденията на разруха не изчезнаха от съзнанието й.
Единадесета глава
Тя рядко търсеше съвет, защото от жизнения си опит знаеше, че трудно възприема чуждо мнение. Но бе дълбоко разтърсена от този сън.
Много пъти през деня понечваше да разкаже всичко на Зак. Той винаги й бе опора и приятелството им бе здраво и истинско, както кръвната връзка помежду им. Но бе принудена да признае, че се нуждае от женско рамо. Не можеше да става дума за Миа и Нел — връзката им бе твърде силна.
Имаше обаче една жена, свързана и с трите, която винаги бе готова откровено да изрази мнението си, дори без да са я молили да го сподели. Отиде при Лулу.
Изчака я да се прибере от книжарницата и след няколко минути — преди стопанката да се е отдала напълно на блажена почивка — тръгна към нея. Премина през тревната площ, където очите й трудно възприемаха ярките цветове, с които Лулу обикновено боядисваше къщата си, и почука на задната врата. Рипли изпита задоволство, когато се убеди, че е избрала подходящ момент.
Лулу бе сменила работните си дрехи с пуловер, на който бе изписано: Кафе, шоколад, мъже… три неща, които е желателно да бъдат богати. Държеше в ръка неотворена бутилка вино, бе обута с чехли в миши цвят и изглеждаше леко раздразнена, че са я прекъснали.