— Какво става с теб? — попита тя.
Макар че това не бе най-добрият начин да поздравиш някого за добре дошъл, бе напълно в стила на Лулу.
— Можеш ли да ми отделиш минута?
— Мисля, че мога. — Извърна глава и се върна до плота, за да вземе тирбушона. — Искаш ли чаша от това?
— Нямам нищо против.
— Радвай се, че не съм запалила цигара с марихуана.
Рипли потръпна.
— По дяволите, Лу!
Лулу започна да се кикоти и с пукот извади тапата.
— Само се шегувам. Винаги си добре дошла. Никога ли не си опитвала марихуана? — Лулу въздъхна с носталгия. — Двадесет и шест години. Баща ти беше първият и последният, който ме разори. Конфискува хубавото ми сандъче с трева и запасите в скривалището ми. Знаеше, че ако поискам, бих могла да си набавя много повече, но трябваше да избера или това, или да продължа да работя за бабата на Миа и да се грижа за нея. Остави на мен самата да преценя кое от двете неща ми е по-нужно. Винаги съм харесвала баща ти.
— Трогателна история. Просто се задушавам от вълнение.
Лулу наля виното в две чаши, седна и облегна краката си на един от кухненските столове.
— Какво те води при мен, заместник-шериф Тод?
— Нека започнем, като разменим няколко думи на по-злободневна тема и постепенно да стигнем до моя проблем.
— Добре. — Лулу отпи глътка вино, доволна, че напрегнатият работен ден най-сетне бе свършил. — Как е сексуалният ти живот?
— Това е част от болната тема.
— Никога не съм си мислила, че ще дойде ден, когато фаталната Рип ще поиска от мен съвет по сексуален въпрос.
Рипли не можа да се сдържи да не я прекъсне:
— За бога, Лу! Никой вече не ме нарича така.
Лулу се засмя:
— Никой — освен мен. Винаги съм се възхищавала на смелостта ти да се изправяш лице в лице с проблемите. Неприятности с мъж ли имаш?
— Нещо такова. Но…
— Привлекателен мъж. Учен с докторска титла. — Лулу млясна с устни. — Не е от типа мъже, с които обикновено си имаш работа. Сериозен е, философски настроен и си пада по тънката част. Не че е женкар. Просто обича женска компания. Само да бях с тридесет години по-млада…
— Да, да, самата ти би опитала късмета си с него. — Рипли се нацупи и опря брадичка на юмруците си.
— Не се опитвай да остроумничиш. Между другото чудесно е човек да види, че си осъзнала, че тези, които имат мозък в главата, могат да бъдат и секси. Е, бива ли го в леглото?
— Не сме стигнали дотам.
Вместо да бъде изненадана, тя просто затвърди последните си наблюдения. Остави чашата си на масата и присви устни:
— Единственото обяснение за това е, че той те плаши.
— Не се боя от него. — Подобен род обвинения винаги караха Рипли да настръхва, особено когато не бяха безпочвени. — Просто съм предпазлива и изчаквам подходящия момент. Много е… сложно.
Лулу долепи върховете на пръстите си като за молитва:
— Вслушай се в мъдростта на по-възрастен човек, вироглавке.
Рипли не можа да сдържи смеха си:
— Кой се опитва да остроумничи?
— Млъкни и слушай! Мъдростта е следната: сексът е по-вълнуващ, когато нещата са сложни.
— Защо?
— Ами така. Когато станеш на моите години, сама ще можеш да си отговориш на въпроса.
— Аз наистина го харесвам.
— Какво лошо има в това?
— Нищо. Иска ми се веднага да бяхме го направили, за да нямам тези терзания, от които не мога да си намеря място, но всичко ми се струва толкова…
— Важно.
Рипли дълбоко въздъхна:
— Добре, да, важно е. По-лошо — мисля, че той го знае и очаква и аз да го проумея. — Лулу отпи глътка вино изчака да продължи. — Звучи глупаво, нали? Добре — Рипли кимна, изведнъж стигнала до важно прозрение: — Мисля, че вече разбирам.
— Има и още нещо.
— Да. Миа го покани да наблюдава ритуала в петък. Ако тя бъде въвлечена, същото ще стане и с Нел. Направи го само защото вчера беше разстроена. В пещерата… знаеш за коя пещера става въпрос. Прие всичко изопачено и макар да се преструваше, че бързо се е съвзела, явно бе разтърсена. Постъпи така само за да докаже, че може да се справи с всичко.
— Наистина може — тихо каза Лулу. — Ако не беше странила от нея толкова години, щеше да знаеш по-добре с какво може да се справи.
— Не мога да променя създалото се положение.
— Вече се е случило. По-важно е какво имаш намерение да правиш сега.
— Не знам какво да правя — в това е проблемът.
— Затова ли ме потърси? За да ти кажа?
Рипли вдигна чашата си:
— Исках да разбера какво мислиш. Объркана съм, Лу. Всичко се връща отново, в мен е. О, по дяволите, не знам как да го обясня! Исках да се отърва от него, накарах го да си отиде. Сега сякаш напира в мен и всеки момент ще изригне с такава сила, че не ще мога да го овладея.