— Никога не си го приемала. Не всеки би могъл да свикне с това.
— Може би се страхувам да го приема и използвам. Аз не мога да се контролирам като Миа и не съм състрадателна като Нел. Не притежавам тези качества.
„Кръгът — помисли си Лулу. — Той винаги ще съществува“.
— Не, това, което ти притежаваш, е страст, вродено чувство за справедливост и нужда да я видиш възтържествувала. Ето затова трите можете да затворите кръга, Рипли, като влагате най-доброто от себе си.
— Или най-лошото. — Именно от това се страхуваше. То я терзаеше. — Така е станало преди триста години.
— Не можеш да промениш миналото, но бъдещето зависи от теб. Не можеш да се скриеш и от двете. Струва ми се, че мислиш, че твърде дълго си се крила.
— Никога не съм се крила. Не съм страхливка. Дори след като се справихме с Ремингтън, успях да потисна това, което е в мен, и да запазя нещата такива, каквито бяха преди. Но откакто се появи Мак, то започна да струи от пръстите ми.
— Значи се страхуваш, че ако се обвържеш с Мак, няма да можеш да овладееш силата си.
— За това става въпрос.
— И си решила да го избягваш. — Лулу сърдито въздъхна и поклати глава. — Предпочиташ да се тревожиш и измъчваш, вместо да приемеш нещата такива, каквито са.
— Не искам да наранявам хората, на които държа.
— Понякога ако не правиш нищо, би им причинила повече неприятности, отколкото ако действаш. Никога в живота си не можеш да бъдеш напълно сигурна, че постъпваш правилно.
— Е, щом приемаш нещата по този начин. — „Никой друг не може да разсее мрака, както Лулу“, помисли си Рипли. — Мисля, че от доста време очаквам нещо да се случи и това, че то не се случва, ме подлудява. Кара ме да се чувствам глупаво — добави. Не би споделила това почти с никого друг.
— И сега се каниш да направиш последната крачка?
Рипли започна да барабани с пръсти по масата и въздъхна:
— Да кажем, че имам намерение да направя тази крачка и да видя какво ще стане. Мога ли да използвам телефона?
— Защо?
— Искам да поръчам пица.
През по-голямата част от деня Мак бе зает с поправката на сензора и все пак успя да постигне само временен успех. Щяха да му бъдат нужни ден-два, за да си набави резервни части, и до ритуала в петък щеше да бъде под напрежение.
Не съм сигурен какво да очаквам в петък — записа той. — Може би така е по-добре. Грешка е човек да се впусне в едно преживяване с предварителни очаквания, защото така затваря съзнанието си за други възможности. Вече имам теория за събитията, които са се случили в пещерата на Лоугън. Келтският надпис, издълбан в камъка, в превод означава: Сърцето ми ти принадлежи. Сега и завинаги. Необходимо е време, за да се установи точната възраст на надписа (незабавна изпратих проби за изследване в лабораторията), но предполагам, че е направен през последните двадесетина години. Въз основа на това и на реакцията на Миа Девлин, когато ни откри с Рипли там, логично е да се смята, че пещерата е от особено значение за нея. Мисля, че надписът е направен от нея — или за нея.
Семейство Лоугън имат син — Самюъл, който е израснал на острова. Никой от местните жители не споменава, че е бил свързан по някакъв начин с Миа. Това преднамерено мълчание ме кара да направя заключение, че между тях е имало нещо — може би интимна връзка, преди той да напусне острова.
Това би могло да се окаже последният етап на легендата, преповтаряща се в живота на наследниците на трите сестри.
Нел и Зак са първият, а вероятно Миа и Лоугън са последният.
По средата остава Рипли. Рипли и…
Пръстите му затрепериха и той престана да пише, седна и потърка очи зад очилата си. Разсеяно посегна към чашата с кафе и я събори от масата. Наложи се да почисти и докато изпълняваше досадното задължение, имаше време да подреди мислите си.
Свързан съм с легендата — продължи Мак. — Усещах го още преди да пристигна тук и документираните сведения, които все още не съм споделил с останалите, ми помогнаха да съставя някои теории. Но теориите и реалността са различни неща, с различно влияние върху засегнатите хора. Един, от които съм и аз. По-трудно е да бъда обективен, отколкото предполагах. Да остана в ролята на наблюдател, водещ записки, когато…
Не мога да престана да мисля за нея. Трудно е да правя професионални преценки, без да се влияя от чувствата си, но как мога да бъда сигурен, че тези чувства не са породени от професионален интерес?