Топлината го обгърна, сякаш бе застанал пред гореща пещ. У него се надигаше неудържим порив. Ръцете му докосваха тръпнещата й плът, от която струеше енергия, силна като електричеството в множество буреносни облаци. Сподавеният й вик го накара да потрепери.
Когато тя отново се отпусна, Мак се придвижи надолу и проследи формите на съвършеното й атлетично тяло. Искаше да ги докосва безкрайно дълго, да ги изучава, да им се наслаждава. Сърцето й биеше все по-неудържимо, както и неговото. Вкусът й го завладяваше и за миг се запита как е живял досега без всичко това.
Рипли бе така безпомощна, както никога досега. Никой не я бе довеждал до връхната точка на възбудата с такова безмилостно търпение. Вече му принадлежеше и в това имаше неустоима тръпка. Би му позволила да стори с нея всичко и знаеше, че то ще й достави наслада. Кожата й бе влажна и гореща. Струваше й се, че той познава всяко нервно окончание в тялото й и знае как да го накара да затрепери. Чувстваше се така свободна и жадна да се слее с него, както с никого досега. Всяко движение й изглеждаше невероятно бавно, като че плуваха под вода. Тялото му тръпнеше до нейното, сърцето му сякаш щеше да изскочи. Рипли чувстваше всичко това, както и свиването на мускулите му под ласкавия допир на ръцете си.
Когато вкусът й достигна до всичките му сетива, той се надвеси над нея и изчака прелестните й очи, замъглени от наслада, да се отворят.
Най-сетне проникна в тялото й. Все по-дълбоко.
Дишането й звучеше като стонове при бавните тласъци, а кръвта в жилите му кипеше. Долови пулса в изящната извивка на шията й, когато тя отново пое към върха на насладата.
Ръцете й се отпуснаха безпомощно.
— Не мога.
— Дай ми това — прошепна той и отново притисна устни към нейните. — Позволи ми да го изживея.
Сякаш омагьосана, Рипли се извиси и сниши с него и почувства как неутолимата жажда отново се надигна.
— Заедно с мен.
Впи пръсти в плътта му и простена, когато отново се понесе нагоре.
Той бе в нейната власт. Изведнъж целият му свят се бе променил. Зарови лице в тъмните й коси, загубил напълно разсъдък.
Чувстваше се… превъзходно. Сякаш кожата й се бе превърнала в кадифе, посипано със златен прашец. И последната следа от напрежение бе изчезнала. Не можеше да си представи какво би могло да я накара отново да се тревожи.
„Вълнуващият секс действа по-добре от всички възможни наркотици“, помисли си тя.
Обикновено не бе от типа жени, който обичаха да лежат прегърнати с мъжа и да разговарят в леглото. Но този път бе различно. Беше притиснала тялото си към Мак и се чувстваше добре, сгушена до него. Краката й бяха преплетени с неговите, главата й бе отпусната на рамото му, а ръцете — обвити около врата му.
Още по-вълнуващо бе да чувства стремежа му към близост с нея. Сякаш би се радвал да останат така през сливащите две-три години.
— Да не би да си научил някои сексуални тънкости от първобитните общества?
Той потърка буза в косите й.
— Предпочитам да мисля, че съм добър благодарение на собственото си въображение.
— Беше неотразим.
— Ти — също.
— Хвърлих очилата ти на земята. Внимавай да не ги настъпиш.
— Разбира се. Канех се да ти кажа нещо…
— Какво?
— Красива си.
— Стига! Навярно сексът е замъглил ума ти.
— Косата ти е тъмна и гъста и все още едва се сдържам да не захапя съблазнителната ти горна устна. Като прибавим към това и прекрасното ти тяло, картината става съвършена. — Когато Рипли повдигна глава и го погледна втренчено, Мак примигна, присви очи и попита. — Какво има?
— Просто се опитвам да си спомня кога за последен път съм чула думата прекрасно, употребена в подобен контекст. Наистина си необикновен, Мак. Сладък, но необикновен. — Вдигна отново глава и потърка буза в лицето му. — Имам нужда от гориво. Искаш ли пица?
— Да, ще отида да я взема.
— А, не. Аз я донесох, аз ще я взема. Ти стой тук. И не се обличай! — добави тя, претърколи се над него и стана от леглото. — Между другото твоето тяло също е прекрасно.
Докато вървеше към другата стая, енергично се протегна. С грациозна походка, както бе гола, влезе в кухнята да вземе две бири, които да изпият с пицата. Грабна няколко салфетки, а после бързо се обърна.
„Нима е възможно човек да се чувства по-добре?“, запита се тя и замечтано си каза, че причината не е само в секса, а в самия Мак. Беше толкова привлекателен и умен, толкова сериозен, без да е скучен.
Обичаше да го слуша, да гледа как лявото ъгълче на устата му се повдига малко по-високо от дясното, когато се засмее, блясъка в очите му, когато се замисли, и вечно разрошените му коси. Привличаше я неповторимото съчетание на съсредоточеност и вродено чувство за хумор. Беше първият мъж, с когото бе готова да се обвърже. Характерът му не бе лесен, но не бе и очаквала да бъде друго.