— Какви неща?
— Ще говорим, когато дойдеш. — Дръпна косата й за последен път и се отправи към вратата. — Рипли! — Спря се за миг с ръка върху дръжката и я погледна. Отстрани на хълбока й висеше револверът, а до нея бяха лалетата.
— Знам, че сме на противоположни позиции по някои въпроси. Колкото по-бързо разберем защо и го приемем, толкова по-добре ще бъде и за двама ни.
— Толкова си разумен!
— Родителите ми похарчиха доста пари, за да се уверят в това.
— Напълнили са джобовете на психарите — отбеляза тя и му хвърли подигравателна усмивка.
— Права си. Ще се видим по-късно.
— Да — промърмори Рипли под носа си, когато вратата се затвори след него.
Проблемът бе, че тя не можеше да разсъждава толкова трезво. Сякаш не бе на себе си — и причината бе той.
Трудно е за една жена да запази репутацията си на твърдо ченге, докато се разхожда с огромен букет лалета, и почти невъзможно, ако е забелязана да разглежда сергия със сантиментални картички за Деня на свети Валентин.
— Тази ми харесва. — Гладис Мейси протегна ръка и потупа огромна картичка с още по-огромно розово сърце. Рипли направи всичко възможно да прикрие смущението си.
— Така ли?
— Избрах я за Карл преди около седмица и той много я хареса тази сутрин, когато му я дадох. Мъжете обичат големите картички — навярно ги карат да се чувстват по-силни.
Рипли, която не се и съмняваше, че Гладис знае повече за тези неща от нея, издърпа картичката от преградата.
— Последната е — изкоментира тя. — Късметлийка съм.
— Наистина е така. — Гладис се наведе, за да се полюбува на лалетата. — Сигурно са най-малко петдесет.
— Шестдесет — поправи я Рипли. Не се бе сдържала и ги бе преброила.
— Шестдесет лалета! Ммм! През този сезон навярно струват цяло състояние. Получи ли и нещо сладко с форма на сърце?
Рипли си спомни за малкия бонбон, който бе пъхнала в джоба си.
— Да.
— Значи ти е подарил и сладкиш — многозначително кимна Гладис. — Този мъж е хлътнал.
Рипли едва не изпусна букета:
— Какво каза?
— Казах, че този мъж е хлътнал.
— Хлътнал. — Рипли усети, че нещо я стяга в гърлото, но не бе сигурна дали е тревога или задоволство. — Тази дума витае наоколо тези дни. Защо мислиш така?
— Е, за бога, Рипли, един мъж не купува на една жена цветя и не и подарява сладкиш на Свети Валентин само защото си търси партньорка за канаста. Защо вие, младите, не ги разбирате тези неща?
— Просто си помислих, че е от хората, които биха могли да служат за пример дори на героите на „Холмарк“.
— Мъжете не правят жестове, освен когато или им се напомни, или са изпаднали в беда, или се чувстват виновни, или са влюбени. — Гладис изброи тези възможности на пръстите си, чиито нокти бяха прясно лакирани в червено по случай Деня на свети Валентин. — Поне ако съдя от своя личен опит. Напомни ли му какъв ден е днес?
— Не. Бях забравила.
— Бяхте ли се скарали за нещо?
— Не — призна Рипли.
— Мислиш ли, че има нещо, за което да се чувства виновен?
— Не, няма за какво да се чувства виновен.
— Е, тогава какво остава?
— Според твоята теория трябва да е влюбен. — Налагаше се да поразмишлява върху това. Разгледа картината в ръката си. — Е, значи обичат големи картички.
— Точно така. А сега сложи цветята в нещо хубаво. Твърде красиви са, за да стоят в тази стара кофа. — Потупа Рипли по рамото и се отдалечи.
Още преди Рипли да успее да го стори, Гладис щеше да пусне слуха, че пришълецът от континента е влюбен в заместник-шерифката. Както и обратното.
А пришълецът от континента се бе върнал към работата си. Преглеждаше и записваше различните данни, отчетени от апаратурата в нощта, която бе прекарал с Рипли. Формулираше теории, хипотези и се опитваше да стигне до логично заключение.
Не бе записал точния час, когато се бяха любили. Умът му бе зает с много по-важни неща. Не бе засякъл и продължителността. Но разпечатките — ако теорията му за повишаването и спада на енергийното ниво бяха верни — показваха по кое време се е случило и колко е продължило.
Уредите бяха регистрирали изблик след изблик, внезапни издигания, стабилни повишения и колебания. Струваше му се интересно, че не бе чул тракането им, докато са отчитали данните — още едно доказателство, че е бил напълно обсебен от нея.
Сега можеше да прегледа реални показания за това, което си бяха дали един на друг. Беше странно възбуждащо.
Измери разстоянието между внезапните издигания и постепенните повишения, изчисли интервалите между най-високите стойности на енергията и последиците от тях.