Трябваше да се поразтъпче, за да спре да си я представя гола, и да се съсредоточи върху научната страна.
— Тук забелязвам продължително ниско ниво на енергията. — Загриза една ябълка и побутна нагоре очилата си. — Явно е след кулминацията. Просто лежим и разговаряме. Има смисъл. Тогава защо отново следва повишение?
Беше почти като стъпаловидно издигане: нагоре, равно, нагоре, равно.
Опита се да помисли. Беше станала и беше отишла за пицата, беше се отбила за няколко секунди в кухнята да вземе бирите. Може би си бе представила, че отново се любят? Тази мисъл погали мъжкото му самочувствие. Но това не обясняваше следващия внезапен прилив на енергия. Този път не приличаше на стъпала, а се изстрелваше нагоре като ракета. Нищо не издаваше, че източникът е външен.
Доколкото си спомняше, той бе унесен в лека дрямка, докато я чакаше. Мислеше си за пицата и как ще я изядат заедно в леглото. Голи. Беше приятно видение, но му се струваше невъзможно то да е довело до отчитането на толкова стремително покачване. Следователно причината бе в Рипли. Но как и защо — не можеше да си обясни.
Вторична реакция? Може би. Но вторичните реакции рядко бяха силни колкото първоначалния тласък, а тук нивото скачаше до тавана.
Ако можеше отново да пресъздаде събитието… Това бе идея. Разбира се, трябваше да намери деликатен начин да й го предложи. Имаха да си говорят за много неща.
Отново впи зъби в ябълката и се почувства щастлив само при спомена за смаяния израз на лицето й, когато го бе видяла да влиза с огромния букет цветя. Обичаше да й поднася такива изненади и после да наблюдава държането й.
Просто обичаше да я гледа.
Помисли си колко усилия ще му са необходими, за да я убеди да отидат на кратко пътуване заедно — може би през пролетта. Преди това трябваше да се залови сериозно да подреди данните и теориите си в книга. Биха могли да се отбият за малко и в Ню Йорк. Искаше му се да я запознае със семейството си. После можеха да прекарат няколко дни някъде, където тя пожелаеше. На него му бе все едно.
Да прекара известно време насаме с Рипли, далеч от работата си! Това може би щеше да му помогне да изясни още една хипотеза, върху която размишляваше. Че се влюбва в нея.
Рипли реши да стои настрана от това, което щеше да се случи в дома на Миа тази вечер. Тъй като Зак бе решил да присъства на ритуала, цялата къща бе на нейно разположение. Можеше да пусне телевизора до дупка, да похапва нещо вредно и да гледа някой страшен екшън по кабелната телевизия.
Прекарваше почти цялото си свободно време с Мак и може би в това бе проблемът. Имаше нужда да остане сама — поне за една вечер.
Реши да поизразходва малко енергия с вдигане на тежести, да вземе горещ душ, а после да се настани с пълна купа пуканки пред телевизора с приятелите си Люси и Диего.
Пусна музиката на най-силна степен в свободната стая, която използваше за тренировъчен салон, а после заедно с кучето и котарака, които се умилкваха около нея, влезе в спалнята да се преоблече. Там бяха лалетата, чиито ярки багри грееха над тоалетката. Въздухът бе изпълнен с ухание.
— Денят на свети Валентин е ден на разорение — високо каза тя, но веднага съжали. — Наистина си заслужава.
Извади картичката, която бе купила за Мак. Нямаше да й отнеме много време да изтича до къщичката и да я пъхне под вратата. Всъщност може би дори бе по-добре, че не се налагаше да му даде нещо толкова сантиментално лице в лице.
Би могла да добави и една бележка, на която да напише, че могат да се видят на следващия ден. Колкото повече умуваше, толкова по-малко й се искаше да говори с него за каквото и да било, след като е присъствал на магьоснически ритуал.
Не я беше грижа дали е нечестно, нереалистично или дори глупаво. Засега — а и за в близко бъдеще — искаше това, което чувстват един към друг, да няма нищо общо с работата му и с нейната… дарба.
Никога не се бе влюбвала. Какво лошо имаше в това да се наслади на изживяването и да остави всичко останало на заден план за известно време?
— Ще се върна в десет часа — каза тя на Люси и Диего. — Да не пушите, да не пиете и да не водите телефонни разговори на далечно разстояние, докато ме няма. — Грабна картичката и се запъти към вратата, която бе откъм кея за лодката.
Излезе на плажа, където бушуваше буря. Вятърът брулеше като с камшик, а по небето пробягваше синкавата светлина на светкавиците. Тя се понесе във вихър, който се усилваше на тласъци, докато сърцето й запулсира с хиляда удара в минута и кожата й настръхна.
На пясъка се виждаше кръг от бели пламъци. Влезе в него, полетя над него, извън него.