В кръга се откроиха три силуета. Видя себе си, но сякаш бе друга жена, хваната за ръце със сестрите си. Чуваше се монотонно пеене, което сякаш звучеше вътре в нея.
Видя образа си — такъв, какъвто бе сега, жива сред бурята. Сестрите й я чакаха отвъд кръга. У нея се бореха гняв и сила.
Един мъж пълзеше в краката й, а друг тичаше към нея в непрогледния мрак. Но тя бе недостижима. В ръцете й блестеше сребристият меч на справедливостта. Стовари го с вик и всички паднаха мъртви.
Събуди се на кея, безпомощно треперейки в хладната нощ. Кожата й бе влажна и във въздуха се долавяше остър мирис на озон. Стомахът й се разбунтува, когато се надигна и застана на четири крака. Нямаше сили да се изправи и остана така, докато успя да напълни измъчените си дробове с въздух. Грохотът в съзнанието й постепенно затихна и край нея остана да звучи само непрестанния шум на морето.
Никога не бе имала толкова ясно видение, с толкова осезаеми последици. Дори когато упражняваше способностите си и съзнателно се стремеше към подобни неща.
Изпита желание да се прибере в стаята си, да се свие на кълбо на килима в тъмното и да заплаче като дете. Тихите, жални стонове, които се изтръгнаха от гърлото й, я накараха да се опомни и да събере сили да изправи гръб, докато най-сетне започна да диша дълбоко и нормално.
Видението все още бе в съзнанието й, когато стана на крака и побягна.
Тринадесета глава
— Сигурен ли си, че искаш да присъстваш? — Нел хвана Зак за ръка и умишлено забави крачките си. Над главите им се носеха леки облаци, през които се процеждаше светлината на звездите. Лунният сърп бе забулен в бяла мъгла. Тя знаеше пътя в тъмното през градината на Миа, покрай стърчащите скали — към зимната гора. Усещаше топлината от ръката на Зак и остави Миа и Мак да се отдалечат напред. Чуваше гласа на Миа като музика, която се носеше покрай дърветата и сенките им.
— Ако предпочиташ, ще остана тук.
— Не, никога досега не си идвал с мен.
— Никога досега не си ме канила.
Пръстите й се преплетоха с неговите и тя спря. Сякаш прочете мислите му.
— Не е, защото си нежелан. — На лунната светлина успя да забележи как Зак повдигна вежди и се усмихна. — Наистина.
С леко движение той доближи съединените им ръце до устните си.
— Неприятно ли ти е, че съм тук?
— Не ми е неприятно, но може би съм малко неспокойна. — Докосна леко с пръсти ръката му. — Не съм сигурна как ще реагираш, как ще възприемеш тази част от мен.
— Нел. — Зак сложи ръцете си на раменете й и леко ги притисна. — Аз не съм Дарън.
— Кой?
— Проклетникът, който всеки път, щом жена му погледнела настрани, побеснявал.
След минути тя обви ръце около кръста му. Напрежението, съмненията и тревогите бяха заменени от радост.
— Наистина те обичам.
— Знам. Нима нещо… Бях решил да не се държа като консервативен глупак, ала… — Погледна в мрака, където Мак бе изчезнал заедно с Миа. — Чел съм за ритуалите, магиите и други неща от подобен род и знам, че понякога изискват голота. Не ме е грижа, че ще прозвучи глупаво, но искам да останеш с дрехите си, когато Мак е наоколо.
Нел се опита да скрие усмивката си:
— Той е учен. Все едно — лекар.
— Пет пари не давам. В това отношение съм истински Дарън.
— Е, Дарън, не е достатъчно топло, за да изляза навън, облечена в небесния воал. Освен това — в интерес на истината — не свалям дрехите си дори когато съм само с Миа. Явно съм прекалено консервативна магьосница.
— Това ми допада. — Продължиха да вървят и Зак се остави Нел да го води. — Е… а Миа гола ли изпълнява ритуалите?
— Облечена в небесния воал — поправи го Нел. — Не мога да разбера защо се интересуваш.
— От чисто академична гледна точка.
— Да, разбира се.
Не престанаха да разменят шеги, докато стигнаха до поляната. Наоколо й пълзяха сивкави сенки. По голите клонки на дърветата висяха китки от сушени билки и нанизи от кристали. Три издигнати камъка образуваха нещо като олтар. Мак се наведе над него и съсредоточено започна да следи показанията на уреда си.
Миа не му бе позволила да донесе видеокамера и касетофон. По никакъв начин не бе успял да я убеди. Но бе получил разрешение да вземе сензорите си и бележник. И своя ум.
Миа бе оставила чантата, която носеше, на земята и се приближи към Зак, за да вземе тази, която той бе донесъл за Нел.
— Да дадем на нашия учен малко време да си поиграе. — Направи жест към Мак. — Чувства се щастлив. — После обгърна с ръка раменете на Нел. — Няма причина да бъдеш толкова напрегната, малка сестричке.
— Изпитвам някакво странно чувство. За мен всичко това все още е ново.