— Съпругът ти е до теб. Идваш, вече много по-силна от първия път и с по-ясна представа за себе си. — Отмести поглед към Зак и заразглежда лицето му. — Не чувстваш ли, че той се гордее с теб? С това, което си? Има хора, които никога не ще притежават тази най-силна магия. Без нея светлината не е достатъчно ярка. — По-скоро за да повдигне своя дух, отколкото този на Нел, леко я стисна за рамото, преди да отиде при Мак.
— Толкова е самотна! — сподели Нел със Зак. — Когато не мисли за това, е безкрайно самоуверена и никой не го забелязва. Но има моменти, в които се чувства самотна — и аз я съжалявам.
— Ти си добра приятелка, Нел.
Миа се засмя на нещо, казано от Мак, а после се отдръпна от него — не точно с танцова стъпка, но с грацията на балерина. Дългата и сива рокля се развя, а после отново се прибра, когато тя вдигна ръцете си. Гласът й — плътен и мелодичен — зазвуча като песен.
— Това е нашето светилище. Светилището на трите, създадено с познание, надежда и отчаяние. От сила, надделяла над смъртта, страха и невежеството. Това е нашето светилище — повтори тя, — наследството на трите, достигнало до нас. Тази нощ сме само две.
Мак бавно се изправи. Миа се променяше пред очите му. Косите й станаха по-ярки, а кожата й заблестя като мрамор. Сякаш някакъв воал се вдигна над нея и тя стана още по-ослепително красива.
Питаше се дали прилага магическите си способности, за да подчертае това, което има, или при други случаи използва дарбата си, за да го прикрива. Мислено изрече проклятие, че не разполага с апаратура за записване.
— Дойдохме тук, за да благодарим, да отдадем почит на тези, които са дошли преди нас, да изразим своята признателност и да си спомним за тях. Тази земя е свещена. Ти си добре дошъл тук, Макалистър Бук, тъй като си поканен. Би било оскърбително за теб да те помоля за обещание, че няма да идваш тук без покана.
— И без това го имаш.
Тя кимна в знак на искрена благодарност.
— Зак, ти принадлежиш на Нел, а мястото е нейно, както и мое. Това означава, че е и твое. Можеш да попиташ нещо, ако искаш — добави тя, докато се навеждаше да отвори чантата си. — Мисля, че доктор Бук може да отговори на повечето въпроси.
Тъй като това бе завоалиран намек към Мак, той се приближи и застана до другия мъж.
— Свещите, които изваждат, са ритуални. Предполагам, че вече са ги осветили и са им изписали знаци. Използват сребро, което е символ на божественото женско начало. Символите им са… — Приближи се още малко и присви очи.
— А, да. Четирите стихии: Земя, Въздух, Огън и Вода. Миа не ми каза какъв ритуал ще изпълнят тази вечер, но съдейки по подготовката, сигурно ще призоват стихиите. Израз на признателност — продължи той. — Може би молба за тълкуване на сънища или пророчества. Отправя се чрез сребърни свещи. Този ритуал е много атрактивен.
— Виждал си го и преди?
Зак забеляза, че съпругата му извади от чантата си нож с гравирана дръжка, висока чаша и магическа пръчка с кристален връх.
— Да, ако при ритуала се генерира достатъчно енергия, може да се усети леко трептене във въздуха. Но и без това моите сензори ще регистрират повишение на енергията. Ще запалят кръга и свещите с кибритени клечки.
— Кибритени клечки? — Усмивка озари лицето на Зак.
— Гледай, човече. — Развеселен и очарован от съпругата си, той пъхна ръце в джобовете си и се залюля на пети.
Докато двете запалваха кръга, Мак водеше записки в бележника си. Беше напълно стандартно запалване, с малки разлики в заклинанията и движенията от ритуалите, които бе наблюдавал по-рано.
— Жалко, че е облачно — отбеляза той, докато проверяваше новите данни, отчитани от сензора. — Би било по-добре, ако имаше повече светлина.
Още щом заговори, по земята пробяга тънка сребриста ивица, която се затвори в идеален светлинен кръг.
— Господи!
Поразен от гледката, той направи крачка напред и забрави за бележника си.
От центъра на кръга Миа и Нел запалиха свещите само с по едно замахване с ръка.
— Мислех, че вече си виждал подобни неща — каза Зак.
— Не и точно такова. Никога. — Веднага щом излезе от вцепенението. Мак се залови за работа.
— Ние сме две — заговори Миа — и водим други двама. Един обичан и един дарен с познание. Първия — за утеха, втория — за упование. — Вдигна магическата си пръчка. — Тези неща са инструменти — продължи тя с не толкова тържествен тон. — Инструментите трябва да се ценят. — Отвори малка делва и извади шепа венчелистчета. — Ирис — за мъдрост.
От друга делва Нел извади стрък розмарин.
— А това е за любов. — Издърпа ритуалния си нож и нарисува с върха му фигури в пръстта. — Вплитаме ги тук с надежда — в и вън от този кръг — мъдрост с обич да се слее и над страха да надделее.