— Сърцата и ума си отворете — продължи Миа, докато сипваше билки и цветове в голяма купа — и своята съдба срещнете. Заради скъпите за нас неща, на двама позволихме да видят ритуала ни в нощта. По своя воля правя аз това.
— И аз — отвърна Нел.
— Добре тогава. Имате ли въпроси, професоре?
— Никога не съм наблюдавал точно този ритуал.
— Малко предупреждение: не искаме да се чувствате като досадни зяпачи. Считайте това за прелюдия към главното представление. Само не се опитвайте да влезете в кръга или дори да се приближавате, когато започнем. Разбрано?
— О, да.
— Тогава…
— Още един въпрос. — Мак вдигна пръст.
— Задай го — подкани го Миа.
— Какво е това място?
Тя протегна ръка с дланта нагоре и с леко присвити пръсти, сякаш държеше нещо ценно. Мак би се заклел, че въздухът пулсираше.
— Тук е сърцето — тихо отвърна Миа. След това свали ръка и кимна на Нел. — Бъди благословена, сестричке.
Нел вдигна ръце, пое си дъх и го задържа.
— Стихийна и спокойна. Въздух аз зова. Гръдта и да подкрепя моите крила. Издигай се, върти се и с вятъра ела, но не причинявай никому вреда. Аз съм Въздух — извика Нел, когато кристалите напевно зазвъняха — и в мен е тя. Волята ми е това.
Изви се вятър и затанцува в досега тихата нощ. Мак долови в него мирис на море, чу шепота му и усети полъха му в лицето и косите си.
— Удивително! — бе единственото, което успя да промълви, докато гледаше как Миа повтаря движението на Нел, преди да изрече заклинанието си.
— Гореща и сияйна. Огън аз зова. Сърцето й дарява живот и светлина. С пламък като слънце озари нощта и не причинявай никому вреда. Аз съм Огън и в мен е тя. Волята ми е това.
Сребристите свещи лумнаха като факли и трептящият кръг се превърна във висока огнена стена.
Сензорите на Мак засвириха като алармена система. За пръв път в дългата си кариера не им обърна внимание. Моливът, който държеше, се изплъзна от ръката му. Лъхна го топлината на завесата от пламъци, зад който силуетите на двете жени сияеха също толкова ярко.
А вятърът сякаш пееше с глас на влюбена жена.
В кръга Нел и Миа се обърнаха с лице една към друга и се хванаха за ръце.
От гората като ракета изскочи Рипли. Мак успя да зърне бледото й лице и тъмните й очи само за миг, преди тя да се втурне в пламъците.
— Не! — Представи си, че я вижда горяща, и се спусна напред.
— Отдръпни се! — нареди му Миа и коленичи до Рипли.
— По дяволите, сигурно е пострадала! — Мак колебливо вдигна ръка и я притисна към невидима бариера, която засъска и от нея изскочиха искри, но остана непроницаема. Нищо, видяно досега, не го бе подготвило за изживяването да стои безсилен пред магията и да не може да достигне до любимата жена. — Развалете кръга — промълви той с умоляващ тон. — Пуснете ме.
— Не можеш да влезеш тук.
— Трябва да стигна до нея. — Размаха юмруци срещу преградата, въпреки непоносимата топлина, която излъчваше.
— Нел. — Зак неспокойно пристъпи към огъня. Усети силата му и за пръв път изпита известен страх.
— Всичко е наред. Уверявам ви, че тя е в безопасност. — Без да откъсне поглед от съпруга си, Нел притисна главата на своята сестра към гърдите си. — Моля ви.
— Ти знаеш по-добре — заговори Миа със спокоен тон и приглади назад косите на Рипли. Щом видя очите й да се проясняват, сърцето й започна да бие учестено. — Не те очаквах, а и ти не бе подготвена за това.
— Не й се карай. Цялата трепери. Какво има, Рипли? — попита Нел? — Какво се е случило?
Рипли поклати глава и с мъка застана на колене:
— Не мога да го контролирам. Не можах да го спра. Не знам какво да правя.
— Разкажи ми — настоя Миа и хвърли тревожен поглед към мъжете. Волята й и огнената стена нямаше да ги възпират още дълго. Любовта не признаваше прегради.
— Побързай!
— Видение. Връхлетя ме като удар. Това, което е било и което би могло да се случи. Лошо е. Аз нося вина за него. — Простена и отново се сви на кълбо. — Мъчително е.
— Знаеш какво трябва да се направи.
— Не.
— Напротив, знаеш — повтори Миа и с безмилостен жест я накара да се надигне. — Ти дойде и знаеш какво трябва да сториш тук и сега. Останалото ще стане, когато е писано.
Стомахът й се сви:
— Не искам това.
— И все пак дойде. За да спасиш нас? Е, тогава спаси първо себе си. Направи го. Сега!
Беше задъхана и погледът, който хвърли на Миа, бе изпълнен с враждебност. Но подаде ръката си:
— Е, добре, помогнете ми да стана. Няма да го направя на колене.
Нел и Миа я хванаха за ръце. Когато се изправи, те я пуснаха.