— Не помня думите.
— Напротив, помниш ги. Престани да увърташ!
Рипли гневно въздъхна. Гърлото й бе така пресъхнало, че пареше, а стомахът й непрекъснато къркореше.
— Земята призовавам, щедра и добра. Храни тя от нас засети семена… — Усети как в нея започна да нахлува сила и за миг се олюля. — Миа…
— Довърши!
— Дари ни мъдростта и не причинявай никому вреда. Земя съм аз и в мен е тя. Волята ми е това. — Силата я изпълни и разсея болката. По земята под кея поникнаха цветя.
— И последното.
Миа стисне здраво ръката й и се хвана за Нел. Сега бяха свързани — кръг в кръга.
— Ние сме трите сестри. Зовем Вода, море, реки.
— В сърцето й огромно — продължи Нел — животът се роди.
— Тих дъжд, когато пада, никой да не страда.
Рипли вдигна глава и се присъедини към сестрите си за последната част от заклинанието.
— Ние сме Вода и в нас е тя. Волята ни е това. Заваля дъжд, нежен като коприна, чиито капки блестяха като сребро.
— Ние сме трите сестри — тихо повтори Миа, така че е само Нел и Рипли да я чуят.
Тъй като нямаше друг избор, Мак изчака ритуалът да свърши и кръгът да угасне. В мига, когото вече можеше да се приближи, хвана Рипли за ръката. Усети, че през дланите му премина електрически ток, но продължи да я държи.
— Добре ли си?
— Да, чувствам нужда да…
— Не се дърпай от мен.
В гласа му долови строга нотка.
— Не бих се дърпала, ако не беше ме сграбчил така силно.
— Извинявай — каза той и пусна ръката й.
— Слушай, по дяволите! — Рипли го побутна да се отдалечи от нея. — Точно сега не съм в настроение. Трябват ми няколко минути, за да се опомня.
— Почивай си колкото искаш, мен ме чака работа.
Мак се върна да вземе бележника си и да провери показанията на уредите.
— Не беше любезно от твоя страна — смъмри я Миа.
— Не ми се карай.
— Прави каквото искаш. Ние се връщаме в къщата. Ти също си добре дошла, разбира се. Или върни по дяволите, които често ти харесва да преследваш!
Рипли вирна нос и тръгна след Мак.
— Хей! — Зак препречи пътя й, прокара пръсти през косите й и обхвана лицето й с длани. — Изплаши ме.
— И аз се изплаших.
— Дължиш на човека извинение. Аз съм виждал на какво сте способни трите заедно. На него му е за пръв път, Рип. — Притегли я по-близо за миг. — Нормално е да се разтревожи, когато те видя да се хвърляш в огъня.
— Добре, добре. — Никой не можеше да бъде по-мъдър съветник от брат й. — Ще поговоря с него. Върви с Нел и Миа в къщата. Ние ще дойдем след малко.
— Добре.
Рипли се успокои, взе един от разпилените моливи на Мак и му го подаде:
— Извинявай, че ти се сопнах.
— Няма проблем.
— Слушай, не ми се сърди. Не знаеш какво е да…
— Права си, не знам — прекъсна я той. — А ти не знаеш как се чувствах, докато стоях там и те гледах, без да мога да сторя нищо. Мислех, че си пострадала.
— Добре, съжалявам. Не можех… — За неин ужас, гласът й секна и погледът й се премрежи от сълзи. — По дяволите, казах ти, че не съм в настроение!
— Точно така. — Прегърна я и погали косите й. — Защо не поостанеш тук за малко?
— Мразя да плача.
— Знам. Просто постои.
Тя се предаде и обви ръце около врата му.
— Само минута.
— Добре. И аз ще постоя. Мислех, че… — Сякаш отново видя лицето й, бледо като восък, миг преди да премине през златистите пламъци. — Не знаех какво да мисля. Подготвен съм за неща от този род. Виждал съм магии и вярвам в тях. Но всичко видяно — и дори фантазията ми — бледнее пред това, което направихте вие трите тази нощ.
— Не исках да идвам тук.
— А защо дойде? Какво те изплаши толкова, че те накара да тръгнеш насам?
Рипли поклати глава:
— Не искам да го разказвам два пъти. Да се върнем в къщата на Миа.
Мак нарами чантата с оборудването си.
— Лицето ти имаше измъчен израз — видях го.
— Кръгът не беше подготвен за мен и аз — за него.
— Не, преди това. Преди онзи безумен скок.
— Твърде наблюдателен си за човек, който вечно губи очилата си.
— Те са само за четене и за гледане отблизо. — Мак изпита желание да я приласкае като малко дете. Но се боеше, че ако го направи, и двамата ще се почувстват неловко.
— Сега чувстваш ли болка?
— Не — въздъхна тя. — Не и след като призовах своята стихия и приех силата й в кръга на трите. Вече няма болка.
— Но това не те прави щастлива.
Също като Нел, и тя лесно намери пътя през тъмната гора към дома на Миа. Вече се виждаха светлините от прозорците.
— Нел изпитва радост, Миа добива някакво чувство за сигурност. За Нел е ново изживяване, за Миа е неизменно като дишането.