— А за теб?
— Аз го приемам като досадно препятствие.
— И предпочиташ да го заобикаляш.
— Но накъдето и да тръгна, винаги се озовава пред мен — довърши тя с огорчение и поклати глава в знак, че няма желание да отговаря на повече въпроси.
Мак предположи, че почерпката с храна и вино е друг ритуал, използван като мост между свръхестественото и обикновения живот. Макар и да не вярваше, че ще забрави дори малка подробност от случилото се в тази нощ, нахвърля бележки, докато Миа се вживяваше в ролята на домакиня.
— Мога ли да задавам въпроси?
Миа му се усмихна.
— Разбира се — отвърна и се настани удобно на един стол. — Но е възможно да останат без отговор.
— Това, което направихте тази вечер — подготовката, ритуалните инструменти и реквизит… бяха твърде прости за такова изключително постижение.
— Твърде много реквизит и показност обикновено са белег за липса на свръхестествени способности или се използват за подхранване на егото — може би за впечатляване на публиката.
— Необходими ли са ви изобщо?
— Интересен въпрос, Мак. Как мислиш?
— Мисля, че не. — А преди видяното тази вечер дори той не би повярвал. — Мисля, че дарбата на всяка от вас е достатъчно силна и без тях. Например ти би могла да запалиш огън в камината си, без да помръднеш от този стол, без да подреждаш свещи и да правиш ритуални заклинания.
Тя отпусна гръб на облегалката и се загледа в него. Какво ли в този човек я караше да бъде напълно откровена? Беше готова да сподели неща, които никога не бе доверявала на непосветен.
— За всяка традиция си има причина, дори за суеверието. Използваме ги за по-голяма тържественост. Помагат ни да съсредоточаваме силата си и да засвидетелстваме уважение към източника й. Но, разбира се… — В камината зад нея пламна огън. — Иначе си напълно прав.
— Излишно перчене — промърмори Рипли.
Миа се засмя и огънят намаля до приятно тлееща жарава.
— И ти си права. — Отпи глътка вино и очите й срещнаха погледа на Рипли над ръба на чашата. — Някога приемаше тези неща с повече чувство за хумор.
— А ти ми изнасяше лекции, че трябва да бъда по-отговорна.
— Признавам — така е. Колко досадно от моя страна!
— О, не започвайте да се заяждате! — намеси се Нел.
— Писна ми да ви слушам.
— Преди години би могла да влезе в ролята на посредник. — Миа отново отпи вино. — Ние сме трите. Това не може да бъде променено или избегнато. Знаеш легендата — обърна се към Мак.
— Много добре. Сестрата, наречена Въздух, напуснала убежището си на острова. Омъжила се, но съпругът и не я приемал такава, каквато е, не я зачитал и накрая я унищожил.
— Тя се е самоунищожила — възрази Нел. — Защото не е събрала смелост да повярва в себе си.
— Може би — кимна Мак. — Сестрата, наречена Земя, отказала да се примири със случилото се. Разяждало я отвътре, докато накрая използвала силата си за отмъщение.
— Потърсила справедливост. — Рипли скочи на крака. — Нуждаела се е от нея.
— Тази нужда я накарала да наруши клетвата си. — Миа леко повдигна ръката си от облегалката на стола в отново я отпусна. Моментът не бе подходящ за препирни. — Отрекла се от същността си и използвала свръхестествените си способности, за да причини вреда.
— Не могла да обуздае гнева — каза Рипли с треперещ глас. — Не могла да предотврати случилото се.
— Не успяла да го овладее или спре и обрекла себе си и всички, които обичала.
— А третата — заговори Рипли, — която се наричала Огън, открила тюлен в човешки образ, заспал в пещера близо до залив. Взела кожата му, скрила я и го принудила да се обвърже с нея.
— Това не противоречи на законите на магията. — С престорено нехаен жест Миа се наведе над масата и си взе парче сирене. — Направила го свой любовник, съпруг и баща на децата си и заедно със своите, отгледала и децата на загубените си сестри. — Струваше й се, че сиренето има вкус на тебешир, но вяло продължи да дъвче. — Отдала му сърцето си. Но един ден не била достатъчно бдителна и той намерил кожата си. Когато я нахлузил, въпреки че обичал жена си, морето го зовяло и той забравил за нея, любовта и децата им — сякаш никога не са съществували — и се върнал в дълбините. — Повдигна рамене. — След загубата на сестрите и съпруга си тя потънала в скръб и отчаяние. Проклела магическата си дарба за това, че й дарила любовта, а след това й я отнела. Отрекла се от нея и се хвърлила от скалите в морето, където изчезнал любимият й.
— Смъртта не е решение — намеси се Нел. — Знам това.
— Но за нея е било единственото — възрази Миа. — Затова триста години по-късно наследниците на трите сестри трябва да възстановят равновесието, като завъртят обратно всеки ключ — по три пъти. Иначе островът ще потъне навеки.