— Прав е — гласът на Нел привлече вниманието й. — Веднъж вече променихме събитията. Все още сме три, а преди години са останали само две. Без теб и Миа, и без теб — обърна се тя към Зак, — и сега щеше да има само две сестри. Техният кръг е бил разрушен до този момент. Нашият е непокътнат.
— Но колелото е малко ръждясало — подхвърли Миа и набоде ново парче сирене. — Трябва да влезеш във форма, заместник-шерифе.
Рипли грабна една маслина и я пъхна в устата си:
— Ще вляза, по дяволите!
Четиринадесета глава
— Какво ще кажеш да изключиш всички тези неща за тази вечер? — Рипли застана на прага на жълтата къща. Нямаше желание, когато влезе, непрестанно да е следена от някакви проклети машини, особено след преживяното.
— Добре. — Мак мина покрай нея, остави чантата с оборудването си и започна да изключва уредите.
Не бе очаквал да я убеди да дойде с него. Въпреки че външно не го бе показала, предполагаше, че е уморена. Или поне — че изпитва нужда да остане сама. Беше се върнала към предишната си същност и бе започнала да разменя язвителни реплики с Миа, както обикновено, сякаш случилото се не бе нещо важно. Невероятно бързо бе възстановила бронята си — почти толкова непроницаема, колкото преградата, която му бе попречила да влезе в кръга. Колко ли уязвима се бе почувствала, когато тази броня се бе пропукала?
— Искаш ли да поседим? — попита той, след като влязоха и тя затвори вратата. — Или веднага да си легнем?
— О, да действаме по същество?
Мак се смути.
— Не говоря за секс. Предположих, че искаш да поспиш.
Рипли се убеди, че наистина е имал предвид точно това. Оцени загрижеността му и закрачи из стаята.
— Струва ми се малко рано. Нали искаше да разговаряш с мен за нещо?
— Да. Не мислех, че си готова за това тази вечер.
— Не съм уморена. Резултатът не е такъв.
— А какъв… нека ти помогна да свалиш палтото си.
Рипли го изпревари, разтърси рамене и сама се съблече.
— Знам какъв въпрос ти хрумна — все едно си го задал: Какъв е резултатът? Чувствам се, сякаш съм поела огромна доза кофеин. Заредена с енергия — заяви тя, приближи се и силно го побутна назад. — Войнствена. — Повтори движението си. — Така че — да, искам да си лягаме. — Когато го блъсна за трети път, той неволно прекрачи заднишком прага на спалнята. — Но никой няма да спи.
— Добре. Защо просто не…
Рипли отново го побутна и светна лампата:
— Не искам приказки, при това на тъмно.
— Добре. — Нещо го накара да изпита чувството, че е пуснал в дома си кръвожадна вълчица. Очите й изглеждаха различни — по-яркозелени и по-проницателни. Като на хищник. Кръвта му запулсира бързо. — Ще… спусна пердетата.
— Остави ги!
— Рипли — възрази Мак и се засмя насила. — На уединено място сме, но все пак…
— Остави ги! — С рязко движение свали пуловера си. — Ако харесваш тази риза и искаш да я запазиш, съблечи я веднага, защото иначе ще я разкъсам.
— Знаеш ли… — въздъхна той и се опита да се усмихне, — плашиш ме.
— Добре. Страхувай се. — Хвърли се към него, повали го на леглото и изви гръбнак като дива котка. Издаде звук, подобен на ръмжене, и оголи зъби. След това ги впи във врата му.
— Господи! — Мак почувства неудържима възбуда.
— Искам го бързо! — задъхано каза тя и разкъса предниците на ризата му. — И грубо. Веднага!
Протегна ръце към нея, а тя сграбчи косите му в шепа и сля устните си с неговите в страстна целувка. Топлината, която струеше от нея, завладя тялото му, достигна до всяко нервно окончание, спря дъха му и накара кръвта му да закипи.
Понесе се във вихрушка към мрака, където болката и насладата бяха неразделни — еднакво силни и неудържими. В отговор животинското у него се пробуди и разруши всички задръжки. Изви тялото си към нейното и повдигна треперещи ръце, готови да разкъсват. Дръпна косите й, наведе главата й назад и впи зъби в голата й шия. Не бе обзет от отчаяние, а от неутолима жажда.
Претърколиха се върху леглото, жадни за още плът, още изгаряща страст.
Тя пламтеше от копнеж и излъчваше първична сила. Ноктите и зъбите и се плъзгаха по кожата му. Когато пръстите му проникнаха в тялото й, издаде вик на яростен триумф.
„Нагоре! — бе единствената и мисъл. — По-бързо!“ Искаше безброй пъти да изживее върха на насладата. В съзнанието й танцуваха светлини и ослепителен сребрист дъжд. Почувства бурята, която ги зареждаше. Плъзна се по тялото му като змия и запрепуска към връхната точка.