— Защо?
„Ето още едно от тях“, помисли си Мак. Рипли задаваше въпроси често — почти колкото него.
— Защото там ще ни бъде по-удобно.
— В хола? Нали няма да седим върху уредите ти?
— Не, разбира се. Не съм изнесъл дивана. Освен това можем да запалим камината. Студено ли ти е на краката? Да ти дам ли чорапи?
— Не, всичко е наред. — „Но не и с него“, забеляза Рипли. Долови някаква тревога. Докато вървяха към хола, се запита каква ли е причината за нея. Никак не бе лесно да стигнат до дивана и това я наведе на мисълта, че едва ли е използвал стаята по предназначението й, откакто се бе настанил в къщата.
Мак сложи бутилката вино на земята и започна да отмества купчините книги от възглавничките. Тя понечи да му каже да не си прави труд, но внезапно замълча.
Вино и разговор пред запалена камина. Романтика. „Точно такава обстановка би искал да създаде един мъж — помисли си Рипли, — за да се обясни в любов на една жена.“ Сърцето й започна да бие учестено.
— Важен ли е този разговор? — попита тя с треперещи устни.
— Мисля, че да. — Той се засуети пред камината. — Изпитвам известно безпокойство. Не го очаквах. Не знам откъде да започна.
— Ще измислиш. — Тя почувства, че леко се олюлява и седна.
Мак сложи дърва и подпалки и се обърна към нея. Нужна й бе минута, за да осъзнае какво издава погледът му. Очите му имаха израза на зает с научните си изследвания човек.
— Да, бих могла да я запаля — заговори Рипли. — Но няма да го сторя.
— Просто се замислих. Според някои предания, запалването на огън е една от основните форми на магия — обикновено умението, което се усвоява първо и се загубва последно. Така ли е?
— Предполагам, че говориш за съзнателно усвояване чрез напътствия, съсредоточаване и контрол. — Рипли усети топлината на огъня и се премести. — Миа е по-добра в обясненията на подобни неща. Аз… отдавна не бях мислила за тях. А тя не престава.
— Може би затова контролът и философията при нея са по-естествени. — Мак запали кибритена клечка. — Твоята сила е по-… не знам как да се изразя… експлозивна, докато нейната е по-съсредоточена. — Скочи на крака, когато пламъците се усилиха, и потърка ръце в джинсите си. — Опитвам се да реша как да пристъпя към това, което искам да ти кажа.
Стомахът й се сви:
— Просто го кажи.
— Предпочитам да действам по предварително съставен план. — Той се наведе да налее виното. — Преди тази вечер имах такъв. Но когато те видях и донякъде разбрах какво преживяваш, какво чувстваш, а после бях с теб… Рипли. — Седна до нея, подаде й виното и докосна ръката й. — Искам да знаеш, че никога не е било така вълнуващо, както с теб. С никоя друга.
В гърлото й напираха сълзи и за първи път в живота й те й се струваха приятни:
— С мен е различно.
Той кимна и в съзнанието му се прокрадна мисълта, че е изтълкувала думите му като различно изживяване на близостта заради свръхестествените си способности.
— Е, добре. Опитвам се да кажа, че е така, защото… — Прокара пръсти през косите си. — … защото означаваш нещо за мен, защото това, което съществува между нас, е важно за мен, останалото е малко по-сложно. Тревожа се, че особено след като ти се доверя за останалото, ще си помислиш, че се интересувам от теб само заради работата си. Не е така, Рипли. Ти просто означаваш много за мен.
Всичките й съмнения изчезнаха:
— Дори не ми е хрумвало. Иначе нямаше все още да бъда тук, не бих поискала да остана тук — а аз искам.
Той хвана ръката й, целуна дланта й и от краката до гърлото й пропълзя тръпка.
— Мак… — прошепна.
— Отначало мислех да го разкрия първо на Миа, но сега искам да го кажа на теб.
— Не разбирам… на Миа?
— Теоретично погледнато, тя е главната връзка. Но все пак всичко е свързано. Освен това осъзнах, че чувствам нужда да го споделя първо с теб. — Отново целуна ръката й — този път някак разсеяно, а после отпи глътка вино — като професор, почувствал нужда да накваси устата си, преди да започне лекция.
Чудесното й настроение започна да помръква.
— Мисля, че е крайно време да изплюеш камъчето, Мак.
— Добре. Всяка от сестрите е имала наследници. Някои от тях са останали на острова, други са го напуснали и не са се върнали. Трети са пътували, създали са семейства и са дошли отново тук да отгледат децата си. Предполагам, че знаеш всичко това, както и че наследниците им също като тях са направили избора си — и така поколения наред. До ден-днешен на Трий Систърс има техни потомци. Но останалите са разпилени по света.
— Не разбирам накъде биеш.
— Може би е по-добре да ти покажа. Почакай само минута.