Рипли го проследи с поглед, когато той стана и започна да си проправя път сред техниката. Препъна се в нещо и проклятието, което го чу да изрича, я накара да изпита известно злорадство.
„Негодник!“, помисли си тя и удари с юмрук по възглавницата. Явно не се канеше да й се врече във вечна любов, да излее душата си пред нея и да я моли на колене да се омъжи за него. Докато очакваше признанието му със светнали очи, той отново бе свел нещата до глупавите си научни изследвания. „Всъщност кой изопачава нещата?“, напомни си Рипли. Тя бе започнала да храни надежди. Бе сантименталната глупачка, която мечтаеше за любов и бе престанала да разсъждава трезво. Трябваше да поправи тази грешка.
Не любовта. Като наследница на рода Тод, бе приела факта, че го обича и че това е завинаги. Но щеше да възвърне способността си да мисли. Той бе избраникът й и трябваше да приеме съдбата си. Доктор Макалистър Бук нямаше само да изучава вещиците. Със сигурност щеше и да се ожени за една от тях. Веднага щом намереше начин да го накара.
— Извинявай. — Този път Мак се придвижи по внимателно между уредите. — Бях забравил къде съм я сложил. Както става с всичко останало. — Изражението му се промени, когато срещна гневния й поглед. — А… какво има?
— Нищо — Рипли потупа възглавницата до себе си. — Просто ми се стори жалко да седя сама пред камината. — Когато той седна до нея, съблазнително плъзна крака си върху неговия. — Така е много по-добре.
— Е! — Кръвното му налягане започна стремително да се покачва, когато тя се наведе и потърка устни в брадичката му. — Мисля, че би искала да прочетеш това.
— Ммм. Защо не ми го прочетеш ти? — Леко всмука меката част на ухото му. — Имаш толкова секси глас. — Извади очилата от джоба му. — А и знаеш колко неустоим ми се струваш, когато си с тях.
Мак промърмори нещо неразбираемо и колебливо сложи очилата.
— Това е ксерокопие. Оригиналният дневник е запечатан, защото страниците са стари и се късат лесно. Написан е от моята пра… много пъти прабаба. По майчина линия. Първата бележка е от 1758-а и е направена на остров Трий Систърс.
Рипли настръхна:
— Какво каза?
— Просто слушай. „Днес — прочете той — най-малкото от децата ми се сдоби с рожба. Нарекоха го Себастиан и е напълно здрав. Благодарна съм, че Хестър и чудесният й млад съпруг решиха да останат на острова и да създадат дом тук. Другите ми деца са толкова далеч и въпреки че от време на време надниквам в стъклената топка и ги виждам, сърцето ми страда, защото не мога да докосна лицата им и лицата на внуците си. Никога вече не ще напусна острова. Ето какво още видях: остава ми известно време на тази земя и знам, че смъртта не е край. Но когато погледна това красиво създание — бебето на моето бебе, се натъжавам, че няма да доживея да го видя пораснало“.
Мак се осмели да погледне Рипли. Взираше се в него, сякаш никога досега не го бе виждала. Реши, че е най-добре да сподели всичко наведнъж.
— „Мъчно ми е, че собствената ми майка не е избрала живота — продължи да чете той, — че се е лишила от радостта, която изпитах в този ден, когато видях появата на рожба на едно от своите деца. Времето отминава бързо. Един ден потомък на това момче ще възстанови равновесието, ако децата ни си спомнят и направят разумен избор.“
Рипли бе забравила, че държи чаша, но пръстите и се вкопчиха в нея така силно, че кокалчетата им побеляха.
— Откъде се сдоби с това?
— Миналото лято тършувах из сандъците на тавана в къщата на родителите си. Там открих този дневник. Бях ровил из тях и друг път. Майка ми побесняваше, защото винаги разхвърлях старите вещи. Не знам как не съм го забелязал по-рано, освен ако приема теорията, че не е било писано да го открия преди месец юни миналата година.
— Юни. — Рипли потръпна и се изправи. Нел бе пристигнала на острова именно през юни и трите се бяха свързали. Усети, че Мак понечи да каже нещо, но вдигна ръка и му даде знак да замълчи. Трябваше й време да осмисли чутото досега. — Предполагаш, че е написан от твоя прабаба?
— Не предполагам. Проследих родословието, Рипли. Казвала се е Констанс, а най-малката й дъщеря, Хестър се е омъжила за Джеймс Макалистър на 15 май 1757-а. Първородният им син, Себастиан Едуард Макалистър, е роден на остров Трий Систърс. Сражавал се е във Войната за независимост. Оженил се, имал деца и се установил в Ню Йорк. Разклоненията достигат до майка ми и до мен.
— Твърдиш, че си потомък на…
— Разполагам с цялата документация: брачни свидетелства, удостоверения за раждане… Мога да кажа, че със сигурност сме далечни братовчеди.
Рипли втренчи поглед в него, а след това извърна глава и се загледа в огъня.