Използвайки последните минути до пристигането, нахвърля няколко бележки в дневника си:
Пътуването с ферибота бе приятно. Денят е ясен и студен. Успях да направя няколко снимки от различни позиции, въпреки че трябва да наема лодка, за да мога да снимам острова и от другата страна, откъдето духа вятърът.
От географска и топографска гледна точка на остров Трий Систърс няма нищо необикновено. Площта му е около двадесет квадратни километра, а постоянните жители не надминават три хиляди, като по време на риболовния и туристическия сезон броят им се увеличава. Има малка плажна ивица, няколко заливчета. Част от него е обрасла с гори, а местната фауна включва елени, зайци, еноти, типични морски птици за областта, както и сови, соколи и кълвачи — в горската част.
Има едно село. Повечето хора живеят в него или на разстояние около километър наоколо, но има и сгради, които се дават под наем и са по-отдалечени.
На пръв поглед нищо не подсказва, че тук има нещо паранормално. Но понякога първото впечатление е подвеждащо.
С нетърпение очаквам да се срещна с Миа Девлин и да започна проучванията си.
Усети лекото раздрусване, когато фериботът наближи пристанището, но не вдигна поглед.
Пристигнах на остров Трий Систърс, 6 януари 2002.
Погледна часовника си.
12:03 следобед, точно време.
Улиците на селото бяха кокетни като от детска книжка с картинки, а движението бе съвсем слабо. Мак мина през него, заобиколи и направи няколко записа на диктофона. Беше в състояние да открие древни руни на маите в джунглата по карта, нарисувана на измачкана салфетка, но имаше навика да забравя къде има пешеходни зони. Банка, пощенска станция, пазар и — о, пицария, по дяволите!
Без особена трудност намери място за паркиране пред кафене — книжарницата. Още от пръв поглед сградата му хареса — витрината, изгледът към морето. Измъкна дипломатическото си куфарче, пъхна диктофона в него — за всеки случай, и излезе от колата.
Интериорът му допадна още повече. По каменната камина, в която гореше приятен огън, и големия тезгях с касата, върху който бяха издълбани луни и звезди, прецени, че обстановката е характерна за седемнадесети век и би подхождала на музей. Освен талант, Миа Девлин имаше и добър вкус.
Макалистър се отправи към тезгяха и дребничката жена, която седеше на висок стол зад него. Вниманието му бе привлечено от движение и ярък цвят. Миа се показа иззад лавиците за книги и се усмихна:
— Добър ден, с какво мога да ви помогна?
Беше поразен.
— Аз… търся мис Миа Девлин.
— Пред вас е. — Миа се приближи и му подаде ръка. — Макалистър Бук?
— Да.
Ръката й бе дълга и нежна. Пръстените блестяха на нея като скъпоценни камъни върху бяла коприна. Той се побоя да я стисне прекалено силно.
— Добре дошли на Трий Систърс. Защо не се качите на втория етаж? Ще ви почерпя чаша кафе, а може би ще пожелаете и да обядвате? Много се гордеем с нашето кафене.
— Нямам нищо против един обяд. Чувал съм добри неща за кафенето ви.
— Чудесно! Надявам се, че пътуването ви е минало спокойно.
„Досега“, помисли си той.
— Беше чудесно, благодаря. — Последва я нагоре по стълбите. — Книжарницата ви ми харесва.
— На мен — също. Надявам се да откриете нещо ценно в нея, докато сте на острова. Това е моята приятелка и майсторка на заведението Нел Тод. Нел, запознай се с доктор Бук.
— Приятно ми е.
Нел се усмихна и трапчинките й се появиха. Наведе се над барплота и му подаде ръка.
— Доктор Бук току-що пристигна от континента и вероятно ще иска да обядва. Чувствайте се като у дома си, доктор Бук, само кажете на Нел какво бихте желали.
— Ще поръчам от специалните сандвичи и голямо капучино. Предлагате ли и сладкиши?
— Разбира се. Днес ви препоръчвам ябълкова пита „Кафявата Бети“.
— Ще я опитам.
— А ти. Миа? — попита Нел.
— Само купичка супа и жасминов чай.
— Веднага ще донеса поръчката ви.
— Виждам, че няма да се притеснявам къде ще се храня по време на престоя си тук — отбеляза Мак, докато сядаха на масичката до прозореца.
— Нел притежава и фирма за разнос на храни.
— Добре е да го знам. — Мак бързо примигна, но прелестното й лице не трепна. — Е, добре, просто трябва да го изрека и се надявам да не се почувствате обидена. Вие сте най-красивата жена, която съм виждал.
— Благодаря. — Миа се облегна назад. — Не намирам нищо обидно в това.
— Добре. Не желая нещата да започват зле, тъй като се надявам да работя с вас.
— Както ви обясних по телефона, не правя демонстрации пред публика.