— Разумно решение. — Рипли свали мократа си шапка и тръгна към стълбите. — Ще ми направиш ли една услуга? — обърна се тя към Мак.
— Разбира се.
— Постой тук и придружи Нел до дома.
— С удоволствие.
— Благодаря. Спестяваш ми притесненията. Ще кажа на Зак да не се тревожи.
— Ще я помоля да отскочим до моята къща — да ми помогне да събера нещата си.
Рипли го погледна дяволито:
— Много си хитър.
— Доста хора са ми го казвали. — Задържа ръката й в своята, докато вървяха към барплота.
— Току-що се обади Зак — каза им Нел. — Имали сте ужасен ден, а?
— Рискове на професията. Можеш да ми налееш две дълги кафета в термос и ще му занеса едното. Този приятел има голямо желание да черпи — добави тя и посочи към Мак.
— И за мен едно дълго, но ще го изпия тук. А това… ябълков сладкиш ли е?
— Да, още е топъл. Ще вземеш ли едно парче?
— Иска ли питане!
Рипли се облегна на плота и вяло огледа кафенето.
— Поканих този лакомник на вечеря с преспиване.
— Ще ядем пай с пилешко.
— Домашно приготвен пай с пилешко?
Нел се засмя, докато затваряше кутиите с готови ястия:
— Много е лесно да ти се угоди. Рипли се обърна с гръб към масите.
— Кой е онзи тип, който седи сам? — попита тя Нел. — С кафявия пуловер и ботушите.
— Не знам. Идва за пръв път. Предполагам, че е отседнал в хотела. Пристигна преди около половин час.
— Заговори ли го?
Нел отряза голямо парче сладкиш за Мак:
— Разменихме няколко любезни реплики. Пристигнал е с ферибота преди два дни. Точно когато започна бурята. Тук идват какви ли не хора, Рипли.
— Просто е странно конте като него да дойде насам по това време на година. В хотела не е отседнала бизнес делегация. Няма значение. — Взе чашите, който Нел сложи на плота. — Благодаря, чао засега! — обърна се към Мак и не можа да отблъсне целувката му, защото ръцете й бяха заети.
— Внимавай в тази виелица. — Извади шапката й от джоба и я сложи на главата й.
Хардинг наблюдаваше непринудения разговор иззад вестника, който си бе купил от хотела. Беше познал Рипли Тод от събраните материали. Както и Нел. Но реакцията му при вида и на двете бе необяснима.
Беше очаквал да го обземе приятно нетърпение, когато познае главните герои на сцената. Вместо това, бе изпитал неудържима ярост, която го бе накарала да затрепери, щом бе зърнал Нел зад барплота.
Беше принуден да се скрие зад една от етажерките с книги, докато възвърне самообладанието си. Там бе плувнал в пот и си бе представил как ръцете му притискат шията й.
Силата на това изживяване едва не го бе подтикнала да си тръгне. Но бе отминало — почти толкова бързо, колкото се бе появило — и той си бе спомнил своята цел. Разказът, книгата. Славата и богатството.
Беше се приближил към бара да поръча обяд с обичайното си спокойствие. Искаше да наблюдава нея и останалите няколко дни преди да опита да разговаря с тях.
Вече бе загубил известно време. През първите двадесет и четири часа на острова болестта, която незнайно откъде бе прихванал, не му даваше покой. Почти не бе успял да поспи, защото го измъчваха кошмари, от които се будеше, плувнал в пот.
Но този следобед се почувства по-добре. Почти възвърна предишната си същност.
„Все още не съм във форма“, каза си Хардинг. Добрата храна и малко движение щяха да го ободрят.
Супата определено му се бе отразила добре, поне, преди да влезе брюнетката. При появата й отново го бе обзело напрежение. Главоболието и необяснимата ярост се бяха върнали. В съзнанието си я бе видял с насочен срещу него револвер в ръка, беше я чул да му крещи и това го бе накарало да изпита желание да се нахвърли върху нея с юмруци.
Следващото му видение отново бе тя, но навън — в бурята, с развети от вятъра коси и проблясващ в ръцете меч.
Благодари на Бога, че тя излезе и заедно с нея изчезна и това странно настроение.
И все пак ръката му затрепери, когато отново хвана лъжицата.
Рипли донесе кафето на Зак и отпи от своето, докато той довършваше телефонен разговор. Чу го да уверява някого, че се вземат всички необходими мерки за спешна помощ в бурята.
Предположи, че разговаря с нов жител на острова. Вероятно семейство Картър, който се бяха заселили през септември. Никои друг не бе толкова отскоро на Трий Систърс, че да изпадне в паника заради една зимна буря.
— Джъстийн Картър — потвърди Зак, щом затвори. — Изплашила се от виелицата.
— Или ще свикне, или ще се запъти обратно към континента преди следващата зима. Слушай, поканих Мак на вечеря. Сигурно ще спре токът.
— Чудесна идея.
— Помолих го да остане в кафенето, докато Нел си тръгне, и да я придружи до дома.