— Добре си се сетила. Благодаря. Какво има?
— Може би бурята ме плаши. Имам лошо предчувствие, свързано с един човек, когото видях в кафенето. Не мога да си го обясня. Градски жител. Нови ботуши, маникюр, маркови дрехи. Наближава петдесетте. Има набито телосложение, но ми се стори малко болнав. Блед, потен.
— По това време на годината върлува грип.
— Да, така е. Хрумна ми да отскоча до хотела и да опитам да се добера до някаква информация за него.
Зак винаги се доверяваше на инстинктите на Рипли и посочи към телефона.
— Позвъни им, за да си спестиш още едно излизане в това ужасно време.
— Не, по-добре е да отида лично. Тръпки ме побиха от него, Зак — призна тя. — Просто си седеше, четеше вестник и обядваше, но ме накара да се разтреперя. Искам да проверя що за човек е.
— Добре. Кажи ми, когато разбереш.
Шестнадесета глава
Процедури, извършвани по план, съставен въз основа на изчисления и хипотези — това бяха инструментите на заниманията му с наука, макар и все още не общоприета дисциплина. Те бяха неразделна част от живота му. Освен пътя към открития. Мак винаги бе търсил утеха в тези занимания.
За пръв път, откакто бе поел в тази посока, се чувстваше несигурен.
Никога не се бе колебал да поема рискове, защото без тях не би постигнал нищо значимо. Но всяка стъпка, която предприемаше, сега го отвеждаше все по-напред по странен и интересен път, който не изминаваше сам.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
Нел вдигна поглед към Мак, който стоеше, наведен над главата й:
— Напълно.
— Не искам да се чувстваш задължена. — Той прикрепи следващия електрод. — Не мисли, че е наложително да си любезна с един луд. Ако не желаеш, просто ми кажи и ще забравим за това.
— Мак, не мисля, че си луд, и не се чувствам задължена. Просто ми е интересно.
— Радвам се. — Той заобиколи дивана, където лежеше Нел, и я погледна. Както вече й бе казал веднъж, тя сияеше. Освен това явно бе човек с отворено съзнание. — Ще бъда внимателен. Ще процедирам бавно. Но в момента, в който искаш да спрем, просто ми кажи.
— Добре, обещавам. — Трапчинките й затрептяха. — Престани да се тревожиш за мен.
— Не става въпрос само за теб. — Срещна въпросителния й поглед и прокара пръсти през косите си. — Всичко, което направя или не направя сега, по някакъв начин засяга Рипли. Не мога да си обясня откъде е тази убеденост. Не ми се струва логично, но просто го знам.
— Ти си свързан с нея — тихо каза Нел. — Аз — също. Никой от нас не би сторил нищо, което да я нарани. — Докосна ръката му. — Но е много вероятно и двамата да направим неща, които я дразнят. Просто трябва да го приемем.
— Права си. Е, добре… — Кимна към двата електрода в ръцете си. — Трябва да ги сложа… Налага се да отчетем сърдечния ти ритъм, така че…
Нел погледна белите лепенки, закрепени на ръката му.
— А!
— Ако изпитваш неудобство, ще пропуснем тази част.
Прецени изражението му и реши, че единственият мъж, на когото има повече доверие, отколкото на този, който сега се опитва да прикрие смущението си, е съпругът й.
— Щом се налага… — отвърна тя и разкопча блузата си.
Мак действаше бързо и внимателно:
— Просто се отпусни. Ще отчетем ритъма ти при почивка.
Обърна се и започна да работи с уредите, които бе донесъл от къщата. Не бе имал намерение да ги взема и да провежда теста. Искаше да изчака. Но когато с Нел бяха отскочили дотам, тя бе започнала да задава въпроси. Беше взел първите от тях за учтива проява на любопитства, но следващите бяха по-прями и конкретни.
Неусетно се впуснаха в обсъждане на физическите реакции на магията — мозъчни вълни, сърдечен ритъм — в тя се съгласи да се подложи на поредица тестове.
— Е, къде се научи да готвиш?
— От майка си. След като загубихме баща ми, тя започна собствен бизнес с доставки на храна.
Мак направи необходимите настройки и започна да следи показанията.
— Мислила ли си някога да откриеш ресторант?
— В интерес на истината — да, но ми се струва, че е свързано с твърде много ограничения. Харесва ми да имам малка собствена фирма за доставки и да работя в кафенето на Миа. Въпреки че имам някои идеи в тази връзка. Мисля, че бихме могли… че тя би могла — поправи се Нел — да разшири дейността. Открит бар през лятото, може би клуб по готварство. Ще поговоря с нея, когато измисля нещо по-конкретно.
— Имаш глава за бизнес.
— О, определено! — отбеляза тя с нескрита гордост. — Занимавах се с тази част от работата във фирмата на майка ми. Обичам да организирам нещата.
— И да твориш. Влагаш много творчество в готвенето.