— Така ли? — Заинтригуван, той седна на пода до нея и се заслуша в нежния звън на струните на арфи. — Би ли казала, че физическите ти реакции отразяват естеството на магията?
— Именно.
— Значи онази вечер на поляната са били по-силни заради онова, което направихте — и защото трите бяхте заедно.
— Усещането винаги е по-силно, когато сме трите. Чувствам се така, сякаш мога да преместя планини. Часове след това съм заредена с енергия.
Мак си спомни в каква посока бе насочила Рипли тази енергия и прочисти гърлото си.
— Добре. А как успяваш да поддържаш действието на магията, докато те разсейвам с приказки?
За миг Нел го изгледа с недоумение.
— Никога не съм мислила за това. Уместен въпрос. Не осъзнавах, че ме разсейваш. Нека помисля… може би просто действието продължава — предположи тя.
— Не, не е точно така. По-скоро мога да върша две неща едновременно.
— Като например да се чешеш по главата и в същото време да потъркваш корема си.
— Не — отвърна Нел. — По-скоро… като да готвиш печено и да слагаш масата. Можеш да мислиш за едното и да не го оставиш да загори, но същевременно лесно успяваш да се справиш с другото.
— Колко е девет по шест?
— Петдесет и четири. О, разбирам — функциите на лявото полукълбо. Добра съм в сметките.
— Кажи азбуката отзад напред.
Тя се съсредоточи и започна. Два пъти забави, поколеба се, но музиката и цветовете не изчезнаха нито за миг.
— Имаш ли гъдел? Изражението й стана подозрително:
— Защо?
— Искам да опитам с физическо разсейване.
Притисна коляното й и я накара да подскочи. Точно в този миг Рипли и Зак влязоха в стаята.
— Какво става тук, по дяволите?
Щом чу гласа на Рипли, Мак потръпна и мислено се упрекна, че не бе погледнал часовника. След това осъзна, че ръката му все още е върху коляното на Нел — а съпругът й е въоръжен! — и бързо я отмести.
— Мм.
— Доколкото виждам — каза Зак и намигна на Нел, — този приятел си позволява волности със съпругата ми. — Люси бе влязла заедно с него и той машинално се наведе да я погали по главата, докато тя подушваше въздуха и махаше с опашка. — Би трябвало да разчистим сметките си навън.
— Слушам обяснението ти — обади се Рипли, което напомни на Мак, че и тя е въоръжена.
— Аз… Нел се съгласи да участва в няколко експеримента… — започна той.
— Не е съвсем вярно — намеси се Нел и го накара да пребледнее. Щом видя ужасения му поглед, тя избухна в смях: — Сама изявих желание да участвам.
— Би ли спряла музиката и светлинните ефекти? — хладно каза Рипли.
— Добре.
Нел прекъсна действието на магията и за миг настъпи пълна тишина.
— Е… — Зак съблече палтото си. — Какво има за вечеря?
— Можеш да ми помогнеш да я приготвя — весело отвърна Нел. — Веднага щом ме откачат от тези машини.
— О, извинявай. Сега ще… — Мак посегна към електродите, които отчитаха сърдечния й ритъм, но отдръпна ръцете си, сякаш ги бе опарил. — Нали няма да ме застрелят в гръб? — попита той Нел.
— Уверявам те, че Зак няма да го направи. Просто се пошегува с теб.
— Нямах предвид него.
Възможно най-внимателно откачи електродите и се обърна, когато тя започна да закопчава блузата си.
— Беше забавно — сподели Нел, щом стана. — И ползотворно. Зак, ела да ми помогнеш в кухнята. Веднага!
— Добре, добре. Мразя да пропускам забавления — промърмори той, когато тя го поведе към вратата.
— Добре, Бук. Ще ми обясниш ли най-сетне защо не трябва да вадя оръжието си?
— Защото насилието никога не е разумно решение. — Отговорът й бе гневно гърлено ръмжене. Мак прекъсна изключването на уредите си и се обърна към нея. — Добре, явно си ми сърдита поради две причини, така че ще карам едно по едно. Между мен и Нел не се е случило нищо интимно. Всичко беше напълно професионално.
— За бога, ако си бях помислила нещо друго, вече нямаше да си жив!
— Не се и съмнявам. — Свали очилата си, за да я види по-ясно и да ги запази — в случай че тя замахне с юмрук срещу лицето му. — Освен това си ядосана, защото донесох част от апаратурата за експеримента с Нел.
— Бинго! Поканих те на вечеря в дома си. Това не е някаква скапана лаборатория.
— Този дом е и на Нел — напомни й той. — Не бих донесъл нищо без нейно съгласие.
— Придумал си я.
— Умея да придумвам, когато се налага — призна той. — Но този път не бе необходимо. Истината е, че тя проявява голям интерес. Изучава същността си и това с част от себепознанието. Съжалявам, че те разстройва, боях се, че ще реагираш така. Ако бях обърнал внимание колко е часът, щях да изключа всичко, преди да се приберете.