— Значи се канеше да го скриеш от мен? Интересно!
Беше завладян от гняв:
— Не бих си го и помислил, заместник-шериф Тод. Никога не съм крил заниманията си от теб и не бих го сторил и сега. Но от самото начало се опитвам да се съобразявам с отношението ти към тях.
— Тогава защо…
Мак размаха пръст и я прекъсна:
— Просто трябва да приемеш факта, че това е работата ми. Но тук е твоят дом и присъствието ми в него при тези обстоятелства те дразни. Извинявам се. Петнадесет минути ще ми бъдат достатъчни да събера и изнеса всички уреди. Ще уведомя Нел да готви за един човек по-малко.
— О, престани да се държиш като смахнат!
— Знаеш ли, Рипли, няма смисъл да спорим, докато стигнем до задънена улица. Не е в ничий интерес.
Когато той посегна да свали камерата си от статива, тя хвана косите си и рязко ги дръпна, докато силната болка проясни съзнанието й.
— Може би е в мой. Не съм те молила да си тръгваш.
— А за какво ме молиш?
— Не знам! Прибирам се след напрегнат работен ден, уморена и изнервена, влизам и те заварвам да правиш щури експерименти с Нел, която не просто ти съдейства, а го прави с безкрайно удоволствие. Исках да пийна една бира и да взема душ, не бях настроена за скандал.
— Напълно обяснимо. Дължа ти извинение само за това, че не прецених кога да свърша с експеримента. Но то не променя факта, че се занимавам с такива неща.
— Прав си, не го променя. — „Не променя и това — помисли си тя, — че бях готова да го сграбча за гърлото и че е очаквал да реагирам точно така.“ Не само се държеше ужасно, а и бе предсказуема! Беше унизително да си го помисли. — Пропусна една от причините да ти се сърдя.
Мак прибра камерата и затвори лаптопа си.
— И тя е?…
— Искам да знам защо не се обърна към мен.
— Не успях да те попитам дали имаш нещо против да проведа експеримента с Нел, защото ти не беше тук.
— Не, защо не помоли мен да ти съдействам? — Когато срещна озадачения му поглед, тя сви рамене. — Мисля, че е непочтено от твоя страна да потърсиш първо Нел, а не мен.
Точно когато смяташе, че я е наддумал, Рипли бе прибегнала до друга тактика.
— А би ли се съгласила?
— Не знам — въздъхна тя. — Може би. Поне бих си помислила. Но ти не ме попита.
— Сериозно ли говориш или нарочно извърташ нещата в тази посока, за да ме правиш на глупак? — Въпреки че понякога се държеше като смахнат учен, умът му бе остър като бръснач.
— Тази част е само страничен ефект от държането ми. Не трябваше да те нападам така. Извинявай за обидното отношение към работата ти.
— Сега пък се извиняваш! Трябва да поседна.
— Успокой се, Бук. — Рипли се приближи към него и сложи ръце на раменете му. — Донеси бирите, а после, докато взема горещ душ, ще ми обясниш какви са тези твои експерименти. Може би ще ти позволя да ги проведеш и с мен.
— Мога да го направя. — Протегна ръце и хвана нейните, преди да ги отмести. — Но първо имам един въпрос. Защо изведнъж реши да ми съдействаш?
— Защото, както сам каза, трябва да приема факта, че това е работата ти. Уважавам те, Мак. Изглежда, налага се да свикна да уважавам и заниманията ти.
Никое професионално постижение и академично звание не му бе донесло такава радост, както това трудно извоювано изявление. Приближи се към нея и обхвана с длани лицето й:
— Благодаря ти.
— Няма за какво. И все пак си смахнат.
— Разбрано.
Усети как устните й се разтегнаха в усмивка, когато ги докосна със своите.
— Паранормалната наука…
— Слушай, така ще ме накараш да се разколебая още в началото — предупреди го Рипли. — Според мен това са взаимно изключващи се думи.
Бяха в спалнята й и тя седеше с кръстосани крака на леглото, докато той нагласяше апаратурата си.
— Преди време и астрономията е била считана за отклонение от основните научни дисциплини. Ако науката не разширява обхвата си и не изучава всички възможности, настъпва застой. Не бихме открили нищо ново, ако тъпчем на едно място.
— Науката и образованието са част от нещата, превърнали магията в нещо неприемливо и допринесли за преследването на онези, които я практикуват.
— Права си, но бих добавил към тази смесица: невежество, нетолерантност и страх. Именно науката и образованието могат след време да постигнат обратното.
— Безпощадно са клали такива като нас. — В гласа й се долови хладен гняв и мъчителен страх.
— Не можеш да простиш?
— А ти би ли могъл? — Рипли неспокойно раздвижи рамене. — Не мисля за това често, но не е зле понякога човек да си спомня какво може да се случи, когато хората започнат да те сочат с пръст.