— Тревожиш се какво би те сполетяло, ако външни хора започнат да любопитстват?
— Мога да се грижа за себе си. Както сестрите са се погрижили за спасението си. Знаеш ли колко вещици са били обесени в Салем, Мак? Нито една — побърза да каже, преди да чуе отговора му. — Всичките са били невинни, безпомощни жертви.
— Затова си станала ченге — отбеляза той. — Избрала си да закриляш невинните и безпомощните заради онези, които не е имало кой да защити.
Тя понечи да заговори, но само въздъхна:
— Не е необходимо човек да е супергерой, за да пази реда на Трий Систърс.
— Не това е важното, нали? Ти закриляш, Миа образова чрез книгите, а Нел храни. Всяка от вас е избрала призванието си, за да лекува стари рани. За равновесие.
— Струва ми се, че задълбаваме твърде надълбоко.
Мак нежно погали косите й, преди да се залови със свързването на кабелите.
Тази ласка отпусна всички мускули в тялото й.
— Подлагала ли си се някога на хипноза?
Щом чу въпроса, мускулите й отново се стегнаха:
— Не. Защо?
Той нехайно се извърна към нея:
— Бих искал да опитам. Правоспособен съм.
— Не си правил такива шантави неща с Нел.
— Не бих употребил думата шантави. Не, не съм хипнотизирал Нел. Не исках да насилвам нещата. Но с теб имаме по-различна връзка. Ще ми се да вярвам, че помежду ни съществува пълно доверие. Не бих те наранил.
— Знам. Всъщност може би няма да ми подейства.
— Това е едно от нещата, които искам да разбера. Процесът е прост, основан на техники за релаксация, и е напълно безопасен.
— Не се страхувам…
— Добре. Тогава легни.
— Почакай. — Паника скова гърлото й. — Защо просто не процедираш по същия начин, както с Нел преди вечеря?
— Точно това смятам да направя. Но ми се иска да добавя още няколко теста, стига да си съгласна. Първо, интересувам се дали дарбата ти те прави повече или по-малко податлива на хипноза. Второ, ако можеш да бъдеш хипнотизирана, дали в това състояние си способна да проявяваш способностите си.
— Хрумвало ли ти е, че е възможно в това състояние да нямам пълен контрол?
Той разсеяно кимна и я побутна да легне по гръб:
— Би било интересно, не мислиш ли?
— Интересно. Господи! Не помниш ли, че Миа изгори една от джаджите ти, когато бе леко раздразнена?
— Беше забележително! Но не ме нарани — напомни й той. — И ти няма да ме нараниш. Сега ще те включа. Обясних ти за какво служат машините.
— Да, да.
— Трябва да свалиш пуловера.
Рипли хвърли поглед към камерата и закачливо попита:
— Гледаш ли тези касети с колегите си на ергенски партита?
— Разбира се. Видеофилм с полугола жена е идеалното развлечение след досадна лабораторна работа. — Целуна я по челото, преди да закрепи електрода. — Но тази ще запазя в личната си колекция.
Премина през същите стъпки, както с Нел. Непринуден разговор, наблюдение и записване на жизнените й показатели при почивка. Когато я помоли да направи малка магия, настъпи лека промяна. „Тревожност“, отбеляза той. Явно нямаше особено желание да показва силата си.
Все пак изпълни молбата му и лампата в съседната баня бързо запримигва.
— Правех това, докато Зак взема душ, когато бяхме деца — сподели тя. — Само за да го ядосам.
— Покажи ми нещо по-голямо, по-впечатляващо. Пулсът й се учести повече, отколкото на Нел. „Отново тревожност“, реши той. Но между графиките на мозъчните вълни имаше забележителна прилика.
Рипли сви ръце в шепи и ги вдигна. В тях засия кълбо от светлина, което полетя към тавана. След него още едно, и още едно… Докато гледаше как се подреждат, той се усмихна.
— Бейзболно игрище. Деветима играчи.
— Още един батсмън — добави тя и изпрати поредното кълбо. — И това правех като дете. — Осъзна, че й е липсвало. — Когато не можех или не исках да заспя. Да видим ще му хареса ли играта на фастбол. — От кълбото — питчър се откъсна друго, по-малко и синьо. Чу се пронизителен звук и пробегна лъч светлина.
— Браво! База, дясно. Тройно прегрупиране. — Забравил за уредите си, Мак седна на ръба на леглото и с интерес проследи първата част от играта. — Продължавай! — настоя той. — На колко години беше, когато осъзна, че притежаваш дарба?
— Не знам — откакто се помня. Двойна игра. Върви като по вода.
— Играла ли си някога наистина?
— О, да! Умея да хващам. А ти?
— Не. Твърде непохватен съм. Колко правя осемдесет и четири делено на дванадесет?
— Удар! Страничният се оттегля. Какво колко прави? Математика. Мразя сметките! — Рипли смръщи вежди. — Не знаех, че ще ме изпитваш.
— Опитай — подкани я той и отново стана да погледне показанията.