Выбрать главу

Устните му попиха сълзите й и той усети вкуса им. Пръстите им се преплетоха.

— Неповторима си! — прошепна нежно Мак. Понесе ги вълна, ефирна като коприна.

През останалата част от нощта Рипли спа непробудно в прегръдката му, без да сънува.

Все пак сутринта неизбежно настъпи. Беше подготвена за нея. Трябваше да предприеме стъпки, които си обеща да направи без колебание и разкаяние.

Излезе рано от къщата. Хвърли последен поглед към Мак, за да се увери, че спи спокойно в леглото й. За миг си представи какво биха могли да имат. След това затвори вратата и тръгна, без да поглежда назад.

Нел вече бе станала и си тананикаше в кухнята, а скоро и брат й щеше да бъде на крак. Трябваше да побърза.

Излезе през входната врата и леко подтичвайки, тръгна към участъка.

През нощта вятърът и дъждът бяха спрели. Небето бе ясно, но въздухът все още бе хладен. Чуваше се шумът на морето. Скоро щяха да се надигнат вълни и да изхвърлят на брега какво ли не.

Но тази сутрин нямаше намерение да тича дълго по плажната ивица.

Селото бе неподвижно — като на картина, сковано от прозрачна ледена покривка. Тя си представи как се пробужда, прозява се, протяга се и разчупва леда като черупка на яйце.

Твърдо решена да се погрижи за безопасността на дома си и на всички в него, отключи вратата на участъка. Вътре бе студено, което и напомни, че са на аварийно захранване. През нощта токът бе спрял и генераторът се бе включил. Предполагаше, че по-късно със Зак ще бъдат затрупани с работа покрай другите обитатели на острова, останали без електричество.

Но по-късно.

Провери колко е часът и включи компютъра. Имаше достатъчно мощност, за да работи, докато извлече информацията, която й трябва.

Джонатан К. Хардинг. Запретна ръкави и започна да търси.

Обичайната полицейска работа я накара да се почувства уверена. За нея това бе рутина — като втора природа. Беше отскочила до хотела и бе поискала домашния му адрес или поне този, който бе посочил.

Най-сетне щеше да разбере що за птица е той. Така щеше да започне да подрежда парчетата от мозайката и да си обяснява каква е неговата роля в личната й драма.

Прегледа бързо сведенията, които се появиха на екрана. Хардинг. Джонатан Куинси. Четиридесет и осем годишен. Разведен. Без деца. Лос Анджелис.

— Ел Ей — повтори тя и почувства същата лека тръпка, която бе преминала през тялото й, когато бе получила адреса му от регистрацията на хотела.

Евън Ремингтън бе от Лос Анджелис. „Той и много други хора“, каза си, както предишния ден. Но този път не и се стори толкова убедително.

Прочете трудовата му биография. Журналист. Репортер. Кучи син.

— Значи търсиш гореща клюка, а, Хардинг? Е, няма да я получиш. Само опитай да се добереш до мен и Нел и… — Замълча, шумно въздъхна и съзнателно се отърси от внезапно надигналия се гняв.

„Идвали са и други журналисти — напомни си. — Любопитни зяпачи и паразити.“ Бяха се справили с тях без сериозни проблеми. Щяха да постъпят по същия начин и с този.

Отново се съсредоточи върху сведенията и забеляза, че Хардинг няма криминално досие. Дори глоба за неправилно паркиране. По всичко личеше, че е съвестен гражданин, спазващ закона.

Отпусна се на стола си и се замисли.

Ако бе репортер от Ел Ей, откъде би започнала да търси материали за интересна статия? Семейството на Ремингтън й се струваше добра отправна точка. Сестра му, партньорите и приятелите му. Би издирила ключовите участници, сред които бе и Нел. Оттук? Би проучила полицейските доклади и би провела интервюта с хора, познавали и Ремингтън, и Нел.

Но всичко това бе само подготовка. Човек не можеше да стигне до най-пикантната част, без да е разговарял с главните герои.

Сграбчи телефонната слушалка с намерението да позвъни в психиатричната клиника, където бе настанен Ремингтън. Чу се изпращяване и линията прекъсна. „Първо токът — помисли си тя, — а сега и телефоните.“ Мърморейки, извади мобилния си телефон и го включи. Скръцна със зъби, когато се появи надпис, че батерията е изтощена.

— По дяволите!

Стана от стола и нервно закрачи из участъка. Обзе я безпокойство. Дали в нея заговори полицайката, жената или вещицата — нямаше значение. Трябваше на всяка цена да разбере срещал ли се е Хардинг с Ремингтън.

— Добре.

Положи усилие отново да се успокои. Най-важното бе да запази спокойствие и самообладание.

Беше минало доста време, откак за последен път се бе носила извън тялото си. Нямаше подръка инструменти, които да й помогнат да съсредоточи енергията си. Въпреки че за миг и хрумна да потърси помощ от Миа, прие факта, че е съвсем сама.