Постара се да не прибързва и запали кръг, чийто център проясни и отвори съзнанието й.
— Призовавам всяка сила на света да отвори моите очи. Тялото ми да стои така, а душата ми да полети. Волята ми е това. Видение да се яви.
Почувства приятен гъдел, който пропълзя през тялото й. Вътрешната й същност се отдели от обвивката, в която се намираше.
Погледна надолу и видя себе си — Рипли, която стоеше в кръга с вдигната глава и притворени очи.
Знаеше, че при продължителен полет извън тялото си рискува да се предаде на приятното усещане и побърза да насочи енергията си право към целта. Понесе се в ефира.
Усети брулещия вятър и морето под себе си. Изпита неописуема радост, но знаеше, че тя е опасно изкушение. За да не попадне в капана на блажено спокойствие и реене, изпълни съзнанието си със звуци. У нея оживяха гласовете на жителите на цял град, изразяващи тревоги, радости, гняв и страсти, примесени с опияняваща музика.
Когато се спусна, отдели част от тях от останалите и откри това, което й бе нужно.
— Никаква промяна през нощта — каза една медицинска сестра и подаде някакъв картон на друга. Мислите им издаваха леко раздразнение.
Оплаквания, умора, спомен за семейна кавга и упорита нужда от сладолед.
— Е, поне когато са в кома, създават по-малко неприятности. Странно е, че изпадна в това състояние часове след като си тръгна журналистът. Дни наред беше жизнен, уверен и разсъдлив, а после изведнъж — този обрат.
Докато сестрите вървяха по коридора, едната от тях леко потрепери, когато Рипли мина покрай тях.
— Тръпки ме побиват.
Сестрата отключи една врата и влезе в стаята, в която лежеше Ремингтън. Множество уреди отчитаха жизнените му показатели, а няколко камери го държаха под наблюдение.
Рипли се понесе над него и го огледа. В кома, вързан и под ключ. Нима би могъл да навреди на някого?
Когато тази мисъл мина през ума й, очите му се отвориха и в тях проблесна смразяващо задоволство.
Почувства, че нещо я пробожда в сърцето. Болката бе остра и невероятно осезаема. Силата у нея и около нея започна да чезне и тя усети, че се спуска надолу.
Мислите му разтърсиха съзнанието й. Окървавени юмруци, вещаещи отмъщение, смърт и разруха. Сграбчиха я като ненаситни ръце, които й въздействаха странно възбуждащо и я изкушаваха да се предаде. И не само се предаде, а да им бъде подвластна.
„Не, няма да подчините волята ми!“
Упорито се съпротиви и напрегна сили да се освободи. В гърлото й се надигна паника, когато осъзна силата на това, което бе оживяло у него. Отскубна се с вик на ярост и страх.
След миг се озова, просната в кръга, който бе запалила върху дъските на пода в участъка. Потръпна от болка, разкъса ризата си и с ужас втренчи поглед в огромните червени рани между гърдите си.
Изправи се с мъка и събра сили да угаси кръга. Докато търсеше аптечката, вратата внезапно с трясък се отвори.
Миа нахълта вътре като ураган:
— Какво си въобразяваш, че правиш, по дяволите?
Рипли инстинктивно затвори предниците на ризата си:
— Какво правиш тук?
— Нима мислеше, че няма да разбера? — Миа се приближи, разтреперана от гняв. — Че няма да го почувствам? Как се осмеляваш да правиш подобни неща сама, без необходимата подготовка? Нима не знаеш какво рискуваш?
— Сама поех този риск и нямаш право да ме шпионираш.
— Изложи на опасност всичко и много добре знаеш, че не съм те шпионирала. Прекъсна приятния ми сън.
Рипли наклони глава встрани и я огледа. Косите на Миа се рееха в безпорядък, не бе сложила червило на устните си, а страните й бяха бледи.
— Явно не си имала време да се изрисуваш с бойни краски. Не съм те виждала без грим, откакто бяхме на петнадесет.
— Дори негримирана, винаги изглеждам по-добре от теб. Особено сега. Бледа си като платно. Седни. Седни! — повтори тя и побутна Рипли към един стол.
— Гледай си работата.
— За съжаление работата ми е свързана с теб. Щом си искала да провериш какво става с Ремингтън, защо просто не надникна?
— Не ми изнасяй лекции, Миа! Знаеш, че в това отношение не съм късметлийка като теб, а и нямам стъклена топка или…
— И чаша вода би свършила работа, както отлично знаеш. Глупаво и опасно е да летиш без партньор, които да те повика обратно, ако е необходимо.
— Е, този път не бе необходимо. И сама се справих доста добре.
— Можеше да ме помолиш за помощ. — В гнева й се прокрадна болка. — За бога, Рипли, толкова ли ме мразиш?
Рипли смаяно отпусна ръце и отвори широко очи:
— Не те мразя. Не можех…
— Какво си направила със себе си? — Яростта на Миа отшумя, щом видя раните. Бързо разтвори предниците на ризата на Рипли и дълбоко в душата си потръпна. — Той го е направил. Как е възможно? Била си в кръга. Той е просто човек. Как е успял да пробие защитата ти и да стори това с физическото ти тяло?