— Не е просто човек — възрази Рипли. — Вече не. У него се таи нещо, което е много силно и много тъмно. Част от него е тук. Има един човек, отседнал в хотела. — Разказа на Миа всичко, което знаеше, щеше да предупреди и Нел, за да бъдат подготвени.
— Трябва да проуча това — пророни Миа, — да помисля. Ще намерим отговора. Впрочем пазиш ли все още амулета си или някой от закрилническите камъни?
— Миа…
— Не се дръж глупаво. Не и сега! Носи амулета! Първо го презареди. Трябва да стоиш далеч от Хардинг, докато не узнаем повече.
— Знам. Няма да позволя това да се случи, Миа. Обещай, че няма да ме спреш, каквото и да се наложи да сторя.
— Ще намерим начин. А сега — нека се погрижа за тези изгаряния.
— Ти ще ме спреш — каза Рипли и неспокойно стисна ръката на Миа. — По-силна си от мен и знаеш колко отчаяна трябва да съм, за да го призная.
— Ще направя каквото с необходимо. — Миа нетърпеливо отблъсна ръката й. — Навярно те боли. Нека ги отстраня.
— За миг огънят ми се стори възбуждащ. — Рипли дълбоко си пое дъх. — Изкуши ме. Желаех го.
— Това е част от коварството. — Кожата на Миа настръхна от студен, натрапчив страх. — И ти го знаеш.
— Да, знам. И сега го почувствах. Двете с Нел можете се изправите срещу него, а Нел ще закриля и Зак. Но видях какво би могло да се случи и няма да поемам рискове. Не мога да си тръгна оттук — не би помогнало. Затова Мак трябва да си тръгне.
— Няма да го направи. — Миа облекчи раните й с върховете на пръстите си.
— Ще го убедя.
Миа долови в пулса й любов и страх. Сърцето й се изпълни със съчувствие:
— Опитай.
„Трябва да направя тези стъпки“, напомни си Рипли, докато вървеше към жълтата къща. Особено тази бе крайно необходима. Нямаше нужда от ясновидство или кристална топка, за да предвиди, че ще бъде мъчително. По-мъчително от белезите, които дори Миа не бе успяла да заличи напълно от кожата й. Може би след разговора им той щеше да я намрази. Но щеше да бъде в безопасност.
Почука без колебание на вратата и влезе.
Мак стоеше в претъпканата спалня, облечен с раздърпана тениска и джинси, и преглеждаше видеозаписа от предишната вечер. Сърцето й подскочи, когато го видя на екрана — толкова спокоен и уверен, докато седеше до нея на леглото, отмерваше пулса й и й вдъхваше сигурност.
Потръпна, щом срещна съсредоточения му поглед и долови топлотата в очите му.
Той стана, закри монитора с тялото си и го изключи.
— Здравей! Тази сутрин се изниза, без да ме събудиш.
— Бързах да свърша доста неща — каза тя с престорено равнодушие. — Отново си се заловил за работа, а?
— Може да почака. Искаш ли кафе?
— Да, с удоволствие.
Не избегна целувката му, но и не отвърна. Знаеше, че е озадачен и се втурна след него в кухнята.
— Искам да поговоря с теб — започна тя. — От доста време излизаме заедно.
— Излизаме?
— Да. Помежду ни се случва нещо чудесно, особено в леглото. — Рипли седна, протегна крака напред и ги кръстоса. — Но ми се струва твърде обвързващо. Господи, особено снощи! Трябва да сложа край на това.
— Край? — Осъзна, че неволно бе започнал да повтаря думите й като ехо и поклати глава. — Знам, че снощният сеанс беше тежък. — Донесе две чаши и наля кафе. — Необходимо ти е време да се съвземеш.
— Не ме разбираш. — Вече дълбоко разкъсвана, тя пое чашата, която Мак й подаде. — Не става въпрос само за работата ти и моето съдействие. Трябва да призная, че открих нещо много по-интересно. Гениите могат да бъдат и секси. Никога не съм имала толкова умен приятел. — Отпи глътка кафе, опари езика си, но продължи: — Слушай, Мак. Ти си страхотен човек и мисля, че и на двамата ни беше приятно заедно. Дори ми помогна да си изясня доста неща. Благодаря ти.
— Така ли?
Стори й се, че долавя в погледа му лека насмешка.
— Да. Но започвам да се чувствам доста обвързана. Нужно е да продължа напред.
— Ясно. — Тонът му бе спокоен, сякаш дори безразличен. — Значи ме зарязваш.
— Звучи жестоко. — Реакцията му не бе такава, каквато бе очаквала. Не изглеждаше ядосан, разстроен или шокиран. Просто проявяваше любопитство. — Нека да запазим приятелския тон и да кажем, че ни беше забавно.
— Добре. — Мак се облегна на плота, кръстоса крака, почти имитирайки движението й, и отпи кафе. — Беше забавно.
— Чудесно. — В сърцето й се надигна леко негодувание и гласът й го издаде: — Разбрах, че си изключително разумен човек и може би затова не си мой тип. Предполагам, че скоро ще си тръгнеш за Ню Йорк.