— Не, поне не в близките няколко седмици.
— Не виждам смисъл да оставаш. Не искам повече да те залъгвам.
— Струва ми се уместно да отбележа, че ти не си центърът на вселената за мен. Имам още работа на Систърс.
— Не очаквай повече съдействие от мен. Слушай, просто си мисля как ще се чувстваш. Тук светът е малък. Хората ще разберат, че съм скъсала с теб. Положението ще бъде смущаващо.
— Ще се справя с това.
— Прав си. Не е мой проблем. — Рипли стана.
— Точно така, не е — учтиво потвърди той и остави чашата си. Следващото му действие бе неочаквано за нея. В един миг я оглеждаше любопитно, а в следващия изведнъж я сграбчи в прегръдката си. Горещите му устни ненаситно се впиха в нейните. — Защо ме лъжеш?
Беше задъхана и не можеше да подреди мислите си.
— Долу ръцете!
— Защо лъжеш? — повтори Мак и я притисна с гръб към вратата на хладилника.
„Безразличен ли? — каза си тя. — Нима наистина си помислих, че е безразличен?“
— Откъде ти хрумна тази глупост? — Разтърси я силно. — Защо се опитваш да ме нараниш?
Наистина го бе накарала да почувства мъчително свиване в сърцето и стомаха.
— Не се опитвам да те нараня, но ще го направя, ако продължиш да ми се натрапваш. Не те искам.
— Лъжеш! Притискаше се към мен в съня си.
— Не нося отговорност за това, което правя насън.
— Търсеше ме в мрака. — Тонът му издаваше непоколебимост, а дълбоко в себе си се чувстваше така, сякаш се бореше за живота си. — Ти ми се отдаде.
— Сексът е просто…
— Не беше само секс. — Мак си спомни какво бяха изживели. Отпусна ръце и гневът му прерасна в ярост: — Нима си въобразяваш, че можеш да ме изгониш от острова с този номер? Защо?
— Не те искам тук. — Рипли го отблъсна и с треперещ глас добави: — Не те искам близо до себе си.
— Защо?
— Защото съм влюбена в теб, идиот такъв.
Осемнадесета глава
Той плъзна длани от раменете до китките й, хвана ръцете й и се наведе да я целуне по челото.
— За твое сведение, глупачке, аз също съм влюбен в теб. Да започнем оттук.
— Моля? Какво каза? — Ако не бе стиснал ръцете й по-здраво, би ги отскубнала. — Пусни ме.
— Не — реагира нежно Мак. — Няма да те пусна, Рипли. Няма да си тръгна оттук и няма да престана да те обичам. Преглътни този факт и ще седнем да изясним какво те е изплашило толкова, че да искаш да си отида.
— Мак, ако ме обичаш, събери багажа си и се върни в Ню Йорк за известно време.
— Това не е решение. Не е — повтори той, когато Рипли отново понечи да заговори.
— Не бъди толкова…
— Непреклонен е често употребявана дума за мен. Звучи по-изискано, отколкото твърдоглав, в този случай не мисля, че което и да е от двете е уместно. — Наведе глава встрани. — Винаги когато си уплашена от нещо и разтревожена за някого, реакцията ти е бягство. Както си се отрекла от дарбата си — продължи Мак и не й даде възможност да възрази. — Както си обърнала гръб на Миа. Няма да ти позволя да постъпиш така и с мен, Рипли. — Повдигна съединените им ръце и целуна кокалчетата на пръстите й. — Толкова те обичам!
— Недей. — Струваше й се, че сърцето й няма да издържи. — Почакай.
— Мразя да ти казвам не толкова пъти. Някога ще ти се реванширам. — Наведе се и я целуна така нежно, че й се зави свят.
— Не знам как да постъпя. Никога не съм преживявала подобно нещо.
— И аз. Ще намерим изход. Нека първо да седнем.
— Обещах на Зак, че ще се върна след двадесет минути. Не предполагах, че ще ми отнеме толкова време…
— Да скъсаш с мен — усмихна се Мак. — Изненада! Искаш ли да му се обадиш?
Тя поклати глава.
— Не мога да разсъждавам трезво. За бога, той знае къде да ме намери, ако трябва. — Сърцето й преливаше от вълнение и не я свърташе на едно място. — Значи си влюбен в мен?
— Разбира се.
— Е — промърмори, — защо не ми го каза по-рано?
— А ти защо не спомена, че си влюбена в мек?
— Аз първа те попитах.
— Хвана ме натясно. Може би съм чакал удобен момент. Нали разбираш… — Притисна раменете й и я побутна към един стол. — Да те разнежа.
— Може би и аз съм очаквала същото.
— Наистина ли? Странен начин е да го постигнеш, като заявиш, че ме зарязваш.
— Мак. — Наведе се напред и този път тя хвана ръцете му. — Ти си първия мъж, на когото го казвам. Трябва да внимаваш, преди да го разгласиш. Ако говориш за това нехайно и лекомислено, силата му отслабва. Първият си, защото си първият. За мен ще бъдеш единственият. Такива сме ние от фамилията Тод. Когато се обвържем с някого, то е за цял живот. Затова трябва да се ожениш за мен.