Выбрать главу

Изведнъж сякаш всичко в тялото му се преобърна.

— Трябва да се оженя за теб?

— Да. Като гаранция.

— Почакай. — Заля го вълна на задоволство. — Няма ли да получа годежен пръстен или нещо подобно? Няма ли да паднеш на колене и да поискаш да ти отговоря с да или не?

— Насилваш късмета си.

— Имам чувството, че късметът ми е проработил. Ще купувам къща.

— О! — За миг Рипли изпита тъга. Следващата й реакция бе примирение, — в Ню Йорк. Е, там е работата ти. Предполагам, че винаги ще имат нужда от ченгета.

— Вероятно. Но къщата, която ще купувам, е тук. Нима мислиш, че бих поискал от теб да напуснеш мястото, където е сърцето ти? Не разбираш ли, че и моето вече е тук?

Рипли втренчи поглед в него. Дълго не можа да стори друго, освен да стои и да се взира в очите му. Видя в тях съвместния им живот.

— Не ме карай да плача. Мразя това.

— Предложих цена за къщата на Лоугън.

— На… — Голяма, красива и до морето. — Не е обявена за продан.

— Но ще бъде продадена. Мога да бъда много настойчив. Искам деца.

— Аз — също. — Пръстите й притиснаха неговите. — Идеална е за нас. Удобна и стабилна. Но първо трябва да направиш нещо за мен.

— Няма да си тръгна.

— Имаш ли ми достатъчно доверие, за да сториш това единствено нещо?

— И този номер няма да мине. Кажи ми какво те плаши. Започни със съня от снощи.

Рипли извърна глава:

— Аз те убих.

— Как? — попита той, явно заинтригуван.

— За бога, как можеш да бъдеш толкова хладнокръвен? Сложих край на живота ти, на съществуването ти.

— По-бързо ще стигнем до решението, ако не изпадаме в паника. Разкажи ми съня си.

Тя стана от масата и три пъти обиколи стаята, опитвайки се да разсее напрежението. Най-сетне сподели тревогите си с него. Докато разказваше, видението отново оживя в съзнанието й и страхът пропълзя до всяка клетка на тялото й.

— Убих те и унищожих всичко, което имаше значение за мен — завърши Рипли. — Не мога да понеса това бреме, Мак. Не е по силите ми. Затова се отрекох от същността си и обърнах гръб на Миа. Струваше ми се верният… единственият изход. Донякъде все още смятам, че е така.

— Но знаеш, че не може вечно да избягваш това и че един ден ще се изправиш лице в лице с него.

— Молиш ме да изложа на риск теб, семейството си и дома си.

— Не — увери я тихо той. — Моля те да ни защитиш.

Емоциите я завладяха изцяло:

— Господи, Мак, отговорността е твърде голяма!

— Знам. Ще ти помогна, Рипли. Мисля, че е писано да те обичам — добави той и разтвори ръката й, свита в шепа. — Да бъда част от това. Не вярвам, че призванието ми е случайност, както и идването ми тук и дори този разговор. Знам, че заедно сме по-силни, отколкото разделени.

Тя сведе поглед към преплетените им пръсти. Всичко, което бе искала, без да осъзнава, бе в ръцете й.

— Ако те убия, наистина няма да си го простя.

Устните му трепнаха:

— И аз няма да ти го простя.

— Носиш ли медальона на Миа?

— Да.

— Не ходи никъде без него! И без това. — Рипли пъхна ръка в джоба си. Навярно бе предполагала докъде ще стигнат и затова го бе взела. Представляваше три споени кръга с гравирани символи. — Беше на баба ми.

Смутен и невероятно трогнат, Мак прочисти гърлото си.

— Значи все пак ще получа пръстен.

— Така изглежда. Но е тесен за пръста ти — носи го на верижката на медальона.

Взе го и се опита да разчете символите без очила:

— Прилича на келтско писмо.

— Такова е. Средният надпис означава справедливост, а другите два — състрадание и любов. Мисля, че е достатъчно ясно.

— Красив е. — Той свали медальона и наниза пръстена на верижката. — Благодаря.

Преди да я сложи на врата си, Рипли хвана ръката му:

— Хипнотизирай ме отново.

— Твърде опасно е.

— Стига с тези глупости! Положението е опасно. Искам да ме въведеш в състояние на хипноза и да направиш някакво постхипнотично внушение. Нещо, което ще ме спре, ако започна да губя контрол.

— Първо, когато си в състояние на транс, си невероятно податлива на чужди енергийни влияния. Беше като гъба, Рипли — попиваше всичко, което се опита да влезе в теб. Второ, нямам представа дали ще има полза от внушението. Когато си в пълно съзнание, ти проявяваш силна собствена воля и не се поддаваш на подобни въздействия.

— Поне е още едно ниво на защита. Не можем да бъдем сигурни, че няма полза, ако не опитаме. Пък е и нещо, което можем да направим — и аз ти имам доверие. Моля те за помощ.

— Това също е огромна отговорност. Добре, ще опитаме. Не сега — побърза да добави той. — Трябва ми време за още малко проучвания и подготовка. И най-важното: искам Нел и Миа да присъстват.