Изведнъж сякаш всичко в тялото му се преобърна.
— Трябва да се оженя за теб?
— Да. Като гаранция.
— Почакай. — Заля го вълна на задоволство. — Няма ли да получа годежен пръстен или нещо подобно? Няма ли да паднеш на колене и да поискаш да ти отговоря с да или не?
— Насилваш късмета си.
— Имам чувството, че късметът ми е проработил. Ще купувам къща.
— О! — За миг Рипли изпита тъга. Следващата й реакция бе примирение, — в Ню Йорк. Е, там е работата ти. Предполагам, че винаги ще имат нужда от ченгета.
— Вероятно. Но къщата, която ще купувам, е тук. Нима мислиш, че бих поискал от теб да напуснеш мястото, където е сърцето ти? Не разбираш ли, че и моето вече е тук?
Рипли втренчи поглед в него. Дълго не можа да стори друго, освен да стои и да се взира в очите му. Видя в тях съвместния им живот.
— Не ме карай да плача. Мразя това.
— Предложих цена за къщата на Лоугън.
— На… — Голяма, красива и до морето. — Не е обявена за продан.
— Но ще бъде продадена. Мога да бъда много настойчив. Искам деца.
— Аз — също. — Пръстите й притиснаха неговите. — Идеална е за нас. Удобна и стабилна. Но първо трябва да направиш нещо за мен.
— Няма да си тръгна.
— Имаш ли ми достатъчно доверие, за да сториш това единствено нещо?
— И този номер няма да мине. Кажи ми какво те плаши. Започни със съня от снощи.
Рипли извърна глава:
— Аз те убих.
— Как? — попита той, явно заинтригуван.
— За бога, как можеш да бъдеш толкова хладнокръвен? Сложих край на живота ти, на съществуването ти.
— По-бързо ще стигнем до решението, ако не изпадаме в паника. Разкажи ми съня си.
Тя стана от масата и три пъти обиколи стаята, опитвайки се да разсее напрежението. Най-сетне сподели тревогите си с него. Докато разказваше, видението отново оживя в съзнанието й и страхът пропълзя до всяка клетка на тялото й.
— Убих те и унищожих всичко, което имаше значение за мен — завърши Рипли. — Не мога да понеса това бреме, Мак. Не е по силите ми. Затова се отрекох от същността си и обърнах гръб на Миа. Струваше ми се верният… единственият изход. Донякъде все още смятам, че е така.
— Но знаеш, че не може вечно да избягваш това и че един ден ще се изправиш лице в лице с него.
— Молиш ме да изложа на риск теб, семейството си и дома си.
— Не — увери я тихо той. — Моля те да ни защитиш.
Емоциите я завладяха изцяло:
— Господи, Мак, отговорността е твърде голяма!
— Знам. Ще ти помогна, Рипли. Мисля, че е писано да те обичам — добави той и разтвори ръката й, свита в шепа. — Да бъда част от това. Не вярвам, че призванието ми е случайност, както и идването ми тук и дори този разговор. Знам, че заедно сме по-силни, отколкото разделени.
Тя сведе поглед към преплетените им пръсти. Всичко, което бе искала, без да осъзнава, бе в ръцете й.
— Ако те убия, наистина няма да си го простя.
Устните му трепнаха:
— И аз няма да ти го простя.
— Носиш ли медальона на Миа?
— Да.
— Не ходи никъде без него! И без това. — Рипли пъхна ръка в джоба си. Навярно бе предполагала докъде ще стигнат и затова го бе взела. Представляваше три споени кръга с гравирани символи. — Беше на баба ми.
Смутен и невероятно трогнат, Мак прочисти гърлото си.
— Значи все пак ще получа пръстен.
— Така изглежда. Но е тесен за пръста ти — носи го на верижката на медальона.
Взе го и се опита да разчете символите без очила:
— Прилича на келтско писмо.
— Такова е. Средният надпис означава справедливост, а другите два — състрадание и любов. Мисля, че е достатъчно ясно.
— Красив е. — Той свали медальона и наниза пръстена на верижката. — Благодаря.
Преди да я сложи на врата си, Рипли хвана ръката му:
— Хипнотизирай ме отново.
— Твърде опасно е.
— Стига с тези глупости! Положението е опасно. Искам да ме въведеш в състояние на хипноза и да направиш някакво постхипнотично внушение. Нещо, което ще ме спре, ако започна да губя контрол.
— Първо, когато си в състояние на транс, си невероятно податлива на чужди енергийни влияния. Беше като гъба, Рипли — попиваше всичко, което се опита да влезе в теб. Второ, нямам представа дали ще има полза от внушението. Когато си в пълно съзнание, ти проявяваш силна собствена воля и не се поддаваш на подобни въздействия.
— Поне е още едно ниво на защита. Не можем да бъдем сигурни, че няма полза, ако не опитаме. Пък е и нещо, което можем да направим — и аз ти имам доверие. Моля те за помощ.
— Това също е огромна отговорност. Добре, ще опитаме. Не сега — побърза да добави той. — Трябва ми време за още малко проучвания и подготовка. И най-важното: искам Нел и Миа да присъстват.