— Защо не може да бъде само между нас?
— Защото не засяга само нас. Ще опитам, но когато създадете кръга си. Почакай тук за минута.
Каза го с толкова непоколебим тон, че Рипли не бе сигурна дали е ядосана, развеселена или впечатлена. Но седна и забарабани с пръсти по масата, когато Мак излезе от стаята. Докато слушаше как тършува в спалнята и мърмори на себе си, изпи изстиналото кафе.
Той се върна и й подаде ръка да стане.
— Купих това преди десетина години в Ирландия. — Разтвори ръката й и постави върху дланта й кръгла сребърна плочка. През центъра минаваше сребърна спирала, а от двете й страни бяха вградени малки, съвършено кръгли камъни.
— Розов кварц и лунен камък — рече Рипли.
— За любов и състрадание. Купих го като талисман, за късмет. Винаги го нося със себе си. Често не мога да го намеря, но винаги изниква отнякъде. Късмет е, че сега го открих. Отзад има кукичка и предполагам, че някога е бил носен като медальон. Можеш просто да го държиш в джоба си. Тогава не съм знаел, че го купувам за теб.
Рипли отпусна глава на рамото му:
— Това ще ме разнежи.
— Нямам нищо против.
— Трябва да се връщам на работа и не бива да изглеждам унесена в блянове. Истински те обичам — увери го тя и срещна устните му. — Истински.
Изпрати я до вратата, като внимаваше да не се държи, сякаш я гони. Имаше куп работа.
Мак не бе глупав и не се заблуждаваше, че е неуязвим. Дори — че не може да бъде убит. Вярваше, че сънят на Рипли е пророчество за това, което би могло да се случи. Цикълът, започнал преди триста години, все още бе в сила.
Беше достатъчно умен, за да му хрумнат различни начини да се защити, и бе убеден, че знанието е сила. Щеше да натрупа още знания и да укрепи щита, който предпазваше и двамата. Не можеше да рискува отново да я въведе в състояние на транс и да я направи уязвима, без да е сигурен, че е в безопасност.
Извади копието от дневника на далечната си прабаба и откри страницата, която му трябваше.
17 февруари
Рано е. Призори. Студено и много тъмно. Оставих съпруга си заспал в топлото легло и дойдох в своето убежище, за да напиша това. Измъчват ме тревога и мрачно предчувствие, поради което не мога да мигна.
Къщата е забулена в мъгла като във воал. Нещо драпа по стъклата, чувам коварните му костеливи пръсти. Усещам копнежа му да се промъкне вътре. Направих заклинание за защита на прозорците, вратите и всички малки пролуки, както ме е учила майка ми, преди отчаянието да завладее душата й.
Беше толкова отдавна, а в нощ като тази ми се струва, че е било едва вчера. Мъчно ми е за нея, за спокойствието, силата и красотата й. Докато тези хладни тръпки сковават тялото ми, жадувам за съвет от нея. Но нещо ми пречи да го получа — дори чрез кристал и стъкло.
Не се боя за себе си, а за децата на децата на своите деца. В сънищата си видях света след три пъти по сто години. Такива чудеса. Такава магия. Толкова скръб.
Цикълът продължава. Не го виждам ясно. Но знам, че кръвта ми — преди и след мен — го носи. Силата, чистотата, мъдростта и на първо място любовта ще се борят срещу това, което сега се стреми да проникне в дома ми.
То е вечно, неостаряващо. И мрачно.
Моя кръв му е дала воля и моя кръв ще се изправи срещу него. От това време и място не мога да сторя почти нищо друго, освен да се моля за бъдещето. Ще оставя магия, доколкото мога, за онези обичани и далечни деца.
Злото не може да бъде победено със зло. Мракът само поглъща мрака и става по-дълбок. Доброто и светлината са най-силните оръжия. Нека онези, които ще дойдат след векове, да ги държат нащрек и навреме да му сложат край.
Най-отдолу имаше галски символ, който Мак вече бе превел. Сега отново го разгледа — с надежда посланието от миналото да помогне в настоящето.
Хардинг не се бе чувствал така добре от дни. Отдаваше леката отпадналост на възстановяването си от незнайната болест, обхванала тялото му. Но съзнанието му бе ясно и бе сигурен, че кризата е отминала.
Чувстваше се достатъчно добре, за да се ядоса, че изостана от плана си заради една настинка. Беше твърдо решен да компенсира това, като още този ден отиде при Нел Тод за първото интервю.
Докато се готвеше за него, реши да поръча лека закуска и голяма кана кафе в стаята си, за да освежи паметта си за подробностите и да състави стратегия как да я убеди да му сътрудничи за книгата.
Идеята за книга и парите и славата, които се надяваше да пожъне от нея, го изпълниха с нетърпение. Дни наред не бе в състояние да мисли трезво върху проекта си, да си го представи и дори да си спомни какво точно е планирал. Сякаш съзнанието му бе заключено зад тежка врата и всеки път, когато се опиташе да проникне през нея, изтощението го възпираше.