— Да.
— Чух, че там имало някакъв прочут отшелник. Познаваш ли го?
— Никога не съм бил при него. Него изобщо никой не го е виждал освен двете момчета, чиято майка живее в подножието на скалата. Те се качват два пъти на ден горе при него — сутрин и малко преди свечеряване, за да чуят светите думи, които трябва да отнесат на чакащите долу вярващи. От всички краища идват поклонници, които му поверяват своите настоятелни молби чрез момчетата и сетне получават неговия отговор. Никой, дори разбойник или злодей, не дръзва да действа против разпорежданията, които получава от пустинника. Ти ще видиш отдалеч шатрата му, ала горе при него не бива да се качваш. Ние щяхме да почакаме още известно време с наказанието на анеизехите, но понеже ти дойде, ще повалим две газели с един изстрел, а именно: ще ударим разбойниците и ще освободим Викрама. Мислиш ли, че трябва да разпратим съгледвачи?
— Да, ние трябва да знаем дали наистина се намират при скалата Вахсия и ако е възможно, да ги обкръжим. Съгледвачите трябва да положат грижи също походът ни да остане скрит за тях.
— Веднага щом приключим с храненето, ще събера най-подходящите за целта мъже и ще им дам нашите най-бързи коне.
След един час вече съгледвачите препуснаха и заедно с тях — пратениците, които трябваше да доведат воините на другите подразделения. Никой не беше по-радостен от тази бързина от Алам, у когото думите на шейха бяха породили голям страх за живота на баща му.
Още на следващата вечер пред бивака горяха много огньове, около които се бяха събрали над шестстотин добре въоръжени хаддедихни, а на утрото започна подготовката за похода. По обяд се върна един от съгледвачите и доложи, че анеизехите, на брой приблизително триста зрели мъже, бивакуват с жените и децата си край скалата и вероятно и не предполагат, че хаддедихните толкова скоро ще потеглят за отмъщение. Другите съгледвачи ги наблюдавали отдалеч. От известието излизаше, че ги превъзхождаме двойно. Към това се прибавяше, че ние бяхме само бойци, докато при тях имаше жени и деца, което, ако ги обкръжехме, щеше още повече да ги затрудни.
На следващото утро бяхме стигнали толкова далеч, че се наложи да спрем, защото парси трябваше да бъде изпратен напред, ако искаше да спаси баща си. Не го ли сторехме, можеше да се очаква, че при нашата атака баща му ще бъде убит. От само себе си се разбира, че аз тръгнах с него, понеже му го бях обещал. Сам той сега едва ли щеше да се осмели да отиде при анеизехите. Моят храбър Халеф също не остана по-назад, той ни придружаваше. Водача на парси обаче не взехме със себе си, той с нищо не можеше да ни бъде полезен. Аз впрочем се присъединих към парси не само заради даденото обещание, а преследвах и едно друго намерение. Хаддедихните искаха непременно да си отмъстят, бяха твърдо решени за нападение. Но аз вярвах, че ако се намирам при анеизехите, ще мога по някакъв начин да предотвратя кръвопролитието.
Та напуснахме, значи, ние тримата мястото, на което бивакуваха приятелите, като преди това бях обсъдил с Амад ел Гхандур точния план, който по мое мнение трябваше да се проведе.
Физиономията на парси сега беше безгрижна и той веднъж дори пак каза:
— Ти да не би да имаш грижи, ефенди? Няма от какво да се боите, защото у мен са моите два талисмана. Ние се намираме в Нур еш Шемс и в Нур ел Хилал. Светлината на слънцето и полумесеца ще ни закрилят.
Аз още не бях се осведомил за тези неща, но сега изрекох въпроса:
— Откъде всъщност имаш двата талисмана?
— Ти знаеш — отвърна той, — че между Багдад и Басра пътуват седем турски и два английски парахода. На единия от английските служи един наути [3], когото добре познавам. Той винаги има при себе си чудотворни амулетни писания, от които прави талисмани за продан. Аз взех два от него, за да съм по-сигурен — един талисман за парсите и един за мохамеданите. Ти узна, че двата вече ни спасиха.
— Ти го вярваш, но аз — не. Няма талисмани. Не мога ли да ги видя?
— Не знам дали е редно да ти ги покажа, но ще ти ги опиша. На парсиския талисман е изобразен като новородено дете основателят на нашата религия Зердушт, при когото идват благочестиви съседи, за да му се поклонят. Има и един шрифт, който никой не може да прочете. А на мюсюлманския талисман е изрисувано как майката на малкия Мохамед му се прекланя. Тук също има един шрифт, който никой не разбира. Това достатъчно ли ти е?
— Не, сега не, защото мисля, че си бил измамен от някой шарлатанин.
— Защо?
— Не знаеш ли, че Мохамед е забранил да се правят портрети? А на един мюсюлмански талисман да има даже неговия и този на майка му? Това е измама! Ще ми покажеш ли магическото предпазно средство?