— Тогава как е стигнала тук? — запита чернокосият адвокат със свъсено лице.
— Предполагам, че някой я е внесъл — каза отец Браун. — Не е трудно да се пренесе или скрие. Някой я е държал в ръка, когато се е намирал с Мъртън в Мъртъновата стая. Някой е промушил с нея гърлото на Мъртън като с кинжал, а после му хрумнала много умната идея да я сложи на такова място и под такъв ъгъл, та всички веднага да помислим, че е долетяла през прозореца като птица.
— Някой — повтори старият Крейк с твърд като камък глас.
Телефонът зазвъня с пронизителна и ужасяваща настойчивост. Той се намираше в съседната стая и отец Браун се стрелна натам, преди някой друг да успее да помръдне.
— За какъв дявол е всичко това? — извика Питър Уейн, който изглеждаше много развълнуван и разстроен.
— Каза, че чакал да му се обади Уилтън секретарят — отговори чичо му със същия мъртвешки глас.
— Дали е наистина Уилтън? — забеляза адвокатът, сякаш колкото да наруши мълчанието. Но никой не отговори на въпроса му, защото отец Браун се върна внезапно и безшумно в стаята, носейки отговора.
— Господа — подзе той, когато седна отново на мястото си, — вие ме помолихте да разбера истината около тази загадка; и след като открих истината, ще трябва да ви я кажа, без да се опитвам да смекчавам удара. Боя се, че човек, който си пъха носа в такива работи, не може да си позволи да бъде деликатен с другите.
— Според мен — обади се Крейк, прекъсвайки настъпилото мълчание, — това значи, че някои от нас са обвинени или заподозрени.
— Всички сме заподозрени — отвърна отец Браун. — Аз също мога да бъда заподозрян, защото намерих трупа.
— Разбира се, че сме заподозрени — тросна се Уейн. — Отец Браун има добрината да ми обясни как бих могъл да обсадя кулата с летяща машина.
— Не аз — възрази свещеникът с усмивка, — а вие ми описахте как бихте могли да го сторите. Това именно беше интересното.
— Изглежда си въобразява — изръмжа Крейк, — че съм го убил аз с индианска стрела.
— Сметнах, че е невероятно — каза отец Браун, като направи кисела физиономия. — Извинявам се, ако съм сгрешил, но не можех да измисля друг начин за проверка. Според мен би било абсолютно неправдоподобно капитан Уейн да прелети с огромна машина край прозореца точно в момента на убийството и никой да не го забележи; а може би някой почтен стар джентълмен си е играел на индианци с лък и стрела, скрит зад храстите, за да убие някого, когото би могъл да убие по двайсет много по-прости начина. Но трябваше да разбера дали имат нещо общо с тая работа, така че се наложи да ги обвиня, за да докажа невинността им.
— А как доказахте невинността им? — попита Блейк адвокатът, като се наведе жадно напред.
— Единствено чрез вълнението, което показаха, когато ги обвиних — отговори другият.
— Какво точно имате пред вид?
— Ако ми позволите да се изразя така — забеляза отец Браун хладнокръвно, — смятах за свой безспорен дълг да подозирам и тях, и всеки друг. Подозирах и мистър Крейк, и капитан Уейн в смисъл, че допусках възможността или вероятността да са виновни. Казах им, че съм си направил изводи за случая, и сега ще ви изложа тези изводи. Уверих се, че са невинни, от начина и момента, в който преминаха от равнодушие към възмущение. Докато не знаеха, че са обвинени, те продължаваха да ми дават доказателства в подкрепа на обвинението. Фактически ми обясниха как биха могли да извършат престъплението. После изведнъж с ужас и гневен вик разбраха, че са обвинени, и то много по-рано, отколкото очакваха, но дълго преди да ги бях обвинил. Ала виновни хора не биха постъпили така. Такъв човек още отначало ще бъде нервен и мнителен или докрай ще се прави на наивник, който не разбира нищо. Но няма още отначало да влошава положението си, а после да скочи изведнъж и да вземе яростно да отрича хипотезата, за чието лансиране сам е спомогнал. Това може да стане само, ако наистина не е разбрал какво подсказва сам. Гузността на убиеца винаги ще бъде толкова болезнено изострена, че няма да му позволи още отначало да забрави причастността си в това дело, а после да реши да я отрича. Затова по причини, на които няма да се спирам сега, изключих и вас двамата, и останалите. Например секретаря…
Но засега да оставим това. Трябва да ви кажа, че току-що чух по телефона от Уилтън една много сериозна новина, която той ми разреши да споделя с вас. Предполагам, всички вече знаете кой е Уилтън и каква цел преследва.
— Зная, че преследва Даниел Дум и не ще миряса, докато не го пипне — отговори Питър Уейн. — Чувал съм освен това, че е син на стария Хордър, затова играе ролята на семеен отмъстител. Във всеки случай няма съмнение, че търси човека, който се нарича Дум.