— Да — каза отец Браун — и го е намерил.
Питър Уейн скочи развълнуван.
— Убиеца ли?! — възкликна той. — В ареста ли е вече убиецът?
— Не — произнесе отец Браун тържествено; — казах, че новината е сериозна, по-сериозна от тази. Опасявам се, че клетият Уилтън се е нагърбил със страшна отговорност. Опасявам се, че ще стовари и върху нас страшна отговорност. Той търсел престъпника и тъкмо когато най-после го притиснал до стената… е, сам изиграл ролята на съдия и палач.
— Искате да кажете, че Даниел Дум… — подзе адвокатът.
— Искам да кажа, че Даниел Дум е мъртъв — рече свещеникът. — Станала е някаква жестока борба и Уилтън го убил.
— Така му се пада — промърмори мистър Хикъри Крейк.
— Не можем да съдим Уилтън загдето се е справил така с един злодей, особено като му има зъб — подкрепи го Уейн. — Все едно да смачкаш усойница.
— Не съм съгласен с вас — каза отец Браун. — Струва ми се, че всички произнасяме произволно високопарни фрази в защита на линчуването и беззаконието, ала мисля, че ако загубим законите и свободите си, ще съжаляваме. Освен това според мен е нелогично да обвиняваме Уилтън в убийство, без дори да се запитаме дали Дум не го е извършил. Всъщност се съмнявам дали Дум е бил просто вулгарен убиец; той може да е бил нещо като разбойник, който си е втълпил, че трябва да притежава чашата, искал я със заплахи и убивал само при съпротива — и двете жертви са захвърлени точно пред домовете им. Лошото е, че след като Уилтън е свършил тази работа, няма никога да чуем дори какво би казал Дум.
— Ох, не мога да слушам такива сантиментални пледоарии за оневиняване на кръвожадни мерзавци, които не заслужават това — провикна се Уейн разпалено. — Ако Уилтън е пречукал престъпника, той просто е свършил една много полезна работа и нищо повече не е нужно.
— Правилно, правилно — закима енергично чичо му.
Когато отец Браун огледа бавно полукръга от лица, собственото му лице изглеждаше още по-сериозно.
— Наистина ли всички мислите така? — запита той. При тези думи съзнаваше, че е англичанин и пришълец. Съзнаваше, че е между чужденци, макар и сред приятели. По този кръг от чужденци преминаваше неспокоен огън, несвойствен за хора като него — жестокият дух на тази западна нация, която може да се бунтува, да линчува и най-вече да се обединява. Знаеше, че те вече са се обединили.
— Значи — въздъхна отец Браун, — както подразбирам, вие категорично прощавате престъплението на този нещастник, тоест влизате в ролята на частно правосъдие, или как му казвате тук. В такъв случай няма да му навредя, ако ви съобщя още нещо.
Той се изправи внезапно и макар да не разбираха смисъла на това движение, то като че ли някак промени, или по-право охлади самия въздух в стаята.
— Уилтън е убил Дум по твърде странен начин — подхвана той.
— Как? — запита Крейк рязко.
— Със стрела — отговори отец Браун.
В продълговатото помещение настъпваше здрач, и светлината, проникваща от големия прозорец на вътрешната стая, където бе умрял големият милионер, вече едва-едва мъждееше. Почти машинално очите на всички се извърнаха бавно към него, но все още не се чуваше никакъв звук. Изведнъж прозвуча гласът на Крейк — дрезгав, писклив, старешки, като крясък на гарван.
— Какво искате да кажете? Какво искате да кажете? Брендър Мъртън беше убит със стрела. И този мерзавец е бил убит със стрела…
— От една и съща стрела — каза свещеникът — и в един и същ момент.
Пак настъпи някак задушаващо, ала напрегнато, напиращо да избухне мълчание, и младият Уейн подхвана:
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, че вашият приятел Мъртън е бил Даниел Дум — произнесе отец Браун твърдо — и единственият Даниел Дум, когото ще намерите. Вашият приятел Мъртън така лудеел за тази Коптска чаша, че всеки ден й се кланял като на идол, а в буйната си младост дори убил двама, за да се сдобие с нея, макар че все още съм склонен да смятам тези убийства в известен смисъл за злополуки при обира. Във всеки случай се сдобил с нея, а тоя човек, Дрейдж, знаел тази история и го изнудвал. Ала Уилтън го преследвал със съвсем друга цел; предполагам, че едва когато проникнал в тая къща, разбрал истината. Но така или иначе в тази къща и в тази стая именно завършила гонитбата, и той убил убиеца на баща си.
Дълго време никой не отговори. Най-сетне се чу как старият Крейк забарабани с пръсти по масата и промърмори:
— Брендър трябва да е бил луд. Трябва да е бил луд.