— Но, боже мой — избухна Питър Уейн, — какво можем да сторим? Какво можем да кажем? Ох, тук случаят е по-друг! Какво ще кажат вестниците, хората на големия бизнес? Брендър Мъртън е нещо като президента или като римския папа.
— Съгласен съм наистина, че и той е по-друго — подзе Барнард Блейк адвокатът полугласно. — Разликата засяга цял…
Отец Браун тупна по масата така, че чашите върху нея иззвънтяха, и този звук им се стори като призрачно ехо от загадъчната чаша, която все още се намираше в съседната стая.
— Не! — крясна той с глас като пистолетен изстрел. — Не бива да има разлика. Аз ви дадох възможност да съжалите нещастника, когато го мислехте за обикновен престъпник. Тогава не искахте да слушате; тогава всички държахте за лично отмъщение. Всички бяхте готови да оставите да го заколят като див звяр без разпит и публичен процес и заявявахте, че така му се падало. Много добре тогава; щом Даниел Дум си е получил заслуженото, Брендър Мъртън също си е получил заслуженото. Щом това е справедливо спрямо Дум, в името на всичко свято то е справедливо и спрямо Мъртън. Приложете вашето своеволно правосъдие или нашата глупава законност; но в името на всевишния нека има или еднакво беззаконие, или еднакви закони.
Никой не отговори, обади се само адвокатът с нещо подобно на ръмжене:
— Какво ще каже полицията, ако заявим, че сме готови да простим едно престъпление?
— Какво ще каже, ако доложа, че вече сте го простили? — отвърна отец Браун. — Уважението ви към закона е много закъсняло, мистър Барнард Блейк.
След кратка пауза той продължи, но с по-мек тон:
— Що се отнася до мен, аз съм готов да кажа истината, ако съответните власти ме попитат, а вие можете да постъпите както желаете. Но фактически това много малко ще промени положението. Уилтън ми се обади, за да ми съобщи само, че сега съм свободен да ви изложа самопризнанието му, защото когато го чуете, той ще бъде вече недосегаем.
Отец Браун влезе бавно във вътрешната стая и застана там до масичката, край която бе умрял милионерът. Коптската чаша още си беше на мястото, и известно време той остана загледан в събраните в нея всички цветове на дъгата, а и отвъд нея, в синята бездна на небето.